Банкеръ Daily

Пари и пазари

Победители и губещи от развиващите се пазари

Развиващите се икономики пострадаха тежко през тази година по време на масовите разпродажби на световните дългови пазари, провокирани отчасти от растящите лихвени проценти в Щатите. При което мнозинството инвеститори в техни активи се опариха сериозно. Доходите им от базовия индекс на дълговите книжа в местни валути - JPMorgan GBI-EM Composite - паднаха с 3.5% от началото на годината до края на миналата седмица, а еквивалентът в доларово изражение - с 4.8 процента. Корпоративният дълг в твърда валута загуби 1.1% през този период. 

Тези числа обаче са само част от историята. Комбинация от специфични за всяка отделна икономика фактори предизвикаха значителна дисперсия в постиженията на развиващите се пазари. Например, инвеститорите в деноминирани в щатски долари дългови книжа на Замбия са натрупали загуби в размер на 29.5% от 1 януари до 20 ноември. А онези, които са купили облигации на Белийз, са спечелили 5.9% от вложенията си.

Обстоятелствата, оказали влияние на всичките развиващи се стопанства, са растящите лихвени проценти, които по правило тласкат нагоре доходността, респективно свалят цените на книжата. За дълга в местни валути този проблем се утежнява от резкия спад на паричните единици на повечето развиващи се пазари към препускащите нагоре зелени пари. Повечето нежелани заглавия през 2018-а са генерирани от Турция и Аржентина. Техните облигации в твърда валута са най-губещи от началото на годината, редом с книжата на Замбия и Венецуела, като последната вече е във фалит и продължава да затъва все по-дълбоко в политически, икономически и хуманитарен хаос. 

Чуждестранните инвеститори разграбиха аржентинските облигации с надеждата, че президентът реформатор Маурисио Макри, който встъпи в длъжност в края на 2015-а, ще заздрави финансовото положение на държавата. Поредица от политически грешки, както и погрешното му убеждение, че има време за постепенни реформи, разстроиха неговите планове. В момента Аржентина е повишила лихвите до впечатляващите 60% и е заявила спасителен заем от МВФ за 57 млрд. щ. долара - най-големият в историята на фонда. Деноминираните в долари аржентински облигации са загубили 18.6% на база на общата им доходност от началото на годината. Все пак, рискът от спиране на обслужването на външния дълг е редуциран значително, защото МВФ замества инвеститорите до 2022-ра.

Прегряващата икономика на Турция доведе до ръст на инфлацията и до набъбващ дефицит по текущата сметка. Но традиционното икономическо решение на проблема чрез затягане на монетарната политика бе възпрепятствано от неортодоксалния възглед на турския президент Реджеп Ердоган, че високите лихви по-скоро стимулират, а не овладяват инфлацията. Това предизвика срив на турската лира. А обстоятелството, че лъвският пай от правителствения, банковия и корпоративния дълг на нефинансовите институции е деноминиран в щатски долари, повиши риска от фалит на държавата и отслаби икономиката й, която клони към рецесия.

Що се касае до Замбия, падащите чуждестранни резерви, растящите цени на суровия петрол и поевтиняващата квача провокираха опасения, че правителството може да прекрати обслужването на огромните чуждестранни задължения. Инвеститорите пък бяха разочаровани от пропуска на Замбия да настрои макроикономическата си политика така, че да реши проблемите или да поиска помощ от МВФ.

В противовес на губещите могат да се посочат и някои победители. Пазарните играчи, вложили средства в дълговите книжа в твърда валута на Ангола, Ирак, Азербайджан и Монголия, чиято обща тежест в базовия индекс на "Джей Пи Моргън" е 3.6%, отчетоха скромни печалби. Основната причина за положителния резултат е, че и четирите държави са износители на суров петрол или на метали. Мексико пък успя да стабилизира песото, което позволи на инвеститорите да реализират доход от 3.2 процента. Той се отдава на всеобщото успокоение, че правителството договори благоприятен заместител на пакта за свободна търговия (NAFTA) с Щатите и Канада. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във