Банкеръ Daily

Пари и пазари

По-скъпите суровини са добре дошли за експорта

Финансовото министерство очаква 3.5 процента ръст през тази година

Призивите на Министерството на финaнcите за актуализация на държавния бюджет заради изчepпaлите се възмoжнocти зa пpecтpyĸтypиpaнe нa paзxoдитe имат реални очертания. Такъв документ вече бе внесен в Народното събрание и чака волята на депутатите да се заемат с него. Той стъпва върху обновената макроикономическа прогноза на финансовото ведомство за 2021 г., съобразена с текущото състояние на националната икономика.

 

Естествено, взети са предвид и повишените очакванията за развитието на световната икономика, като глобалният икономически растеж вече се очаква да достигне 5.5 на сто. Сред основните фактори за тези положителни нагласи са възстановяването на търсенето в глобален план, активизирането на ваксинационния процес във водещите икономики и очакванията за постигане на дългосрочно решение на здравната криза. Наред с тях не се пропуснати и обявените значителни по размер фискални пакети за справяне със ситуацията.

Ще се запази ли по-високото потребление?

Министерството на финансите очаква реалният растеж на БВП да е по-висок спрямо очакванията през есента и да достигне през 2021 г. 3,5 процента. Това е продиктувано от повишеното през първото тримесечие потребление на домакинствата 2,8% при прогнозиран спад поради наложените ограничителни мерки за разпространението на COVID-19. Експертите смятат, че през следващите тримесечия въпросното потребление ще бъде подкрепено от нарастването на доходите и повишеното доверие сред потребителите. Очаква се нарастване и на публичното потребление - с близо 5%, което също ще спомогне за растежа на икономиката през 2021-а. Инвестициите обаче ще останат потиснати поради все още високата несигурност.

При малкия вътрешен пазар българската икономика разчита за повече приходи на външната търговия. А динамиката й през първите три месеца на тази година показва, че външното търсене може да има по-силен от предполагаемия положителен ефект върху износа на българска продукция. Същевременно нарастването на потреблението у нас доведе и до по-висок внос на стоки. Съответно в актуализираната прогноза се очаква по-висок ръст и на вноса - 6.5%, и на износа - 6.1 на сто.

За съжаление в асортиментната листа на изнасяната продукция преобладават суровините и изделията за последваща преработка, а не крайните продукти, които са с по-висока добавена стойност. Впрочем, през последните месеци тази слабост на българската икономика донякъде се превърна в нейна сила. Добре върху износа ни се отразява ръстът на цените на повечето неенергийни суровини – на металите (медта и медни продукти са силно перо в нашия износ), и на храните - пшеница, царевица.

Именно значителното повишение на международните цени на суровините през 2021-а е водещата предпоставка за по-високата прогноза на финансовото ведомство за номиналните растежи във външната търговия. Очаква се дефицитът в търговията със стоки да остане близък до реализирания през 2020 г. (3% от прогнозния БВП), а постепенното възстановяване на международните пътувания ще се отрази в нарастване на излишъка при статията "услуги" (до 5.3% от БВП). Независимо от растежа обаче възстановяването на свързаните с туризма услуги няма да е бързо - приходите от посещенията на чужденци в страната ще останат под половината от реализираните през 2019 година.

Расте износът към основните партньори в ЕС

Последните публични данни за търговията ни с Европейския съюз и трети страни са за времето от януари до края на май. През този период българските фирми са изнесли стоки на обща стойност 26.35 млрд. лв., което е с 19.4% повече в сравнение с първите пет месеца на миналата година. В същото време в страната са внесени продукти за 29.16 млрд. лв. (по цени CIF), или с 23.1% повече на годишна  база. Така се формира отрицателно външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) на стойност 2.81 млрд. лева.

Иначе Евросъюзът остава основния търговски партньор на България. Между януари и май износът и вносът помежду им дори се е увеличил. Експортът ни е с ръст от 23.4% спрямо същия период на 2020-та и е в размер на 17.62 млрд. лева. Главните ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция, които приемат 70.5% от износа ни за общността. Добрата новина за нас е, че за всяка от тези държави експортираме повече продукти.

Вносът от ЕС се увеличава с 25% на годишна база и е на стойност 17.88 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция, Нидерландия и Унгария. Като цяло външнотърговското салдо на България със съюза за януари - май е отрицателно и възлиза на 262.6 млн. лева. Но с Германия, Румъния, Италия, Гърция, Белгия и Франция то е положително – българските фирми са изнесли повече стоки за тези пазари.

Изнасяме повече, но и внасяме повече от трети страни

Активна е била търговията ни през първите пет месеца и с държавите извън Европейския съюз. Износът расте, но вносът е бил по-висок. Експортът на българските фирми за трети страни се увеличава с 12.1% в сравнение със същия период на 2020 г. и е на стойност 8.74 млрд. лева. Най-търсени са били продуктите ни в Турция, Китай, Съединените американски щати, Сърбия, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Руската федерация. Те приемат 56% от износа ни извън общността.

За същия период вносът от трети държави се е увеличил с 20.2% на годишна база и е в размер на 11.28 млрд. лева. Най-голям е обемът на стоките, които са влезли у нас от Турция, Руската федерация, Китай и Украйна. В крайна сметка външнотърговското салдо на България с трети страни през първите пет месеца на годината е отрицателно и възлиза на 2.54 млрд. лева.

Активна е била търговията ни с Турция, Китай, Сърбия и Република Северна Македония, докато нещата с Обединеното кралство и Руската федерация не стоят така. Брексит и ковид - кризата оказват влияние върху спада на експорта и импорта към Острова. Постепенно губим руския пазар и все по-малко наши стоки отиват в тази посока. Вносът обаче расте зарази енергоносителите. Това обяснява и огромното отрицателно търговско салдо с тази страна.

Като известна утеха за нас може да се приеме това, че българските фирми изнасят повече стоки за Съединените американски щати.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във