Банкеръ Daily

Пари и пазари

По-лесно ще получиш от умрял писмо, отколкото компенсация за некачествена стока

Купувате нещо, но скоро след това установявате, че то не работи или е дефектно. Възползвате се от правото си да предявите рекламация, защото продуктът е в гаранция, но удряте на камък. Почти всеки е бил герой в подобен сценарий и се е чувствал измамен от търговеца...

За 2018 г. в Комисията за защита на потребителите (КЗП) са постъпили 23 799  жалби и сигнали на потребители. От началото на тази година до края на септември официалната статистика е 16 566 жалби. Част от  тях  касаят  проблеми, чиито решения  налагат сътрудничество например с Комисията за регулиране на съобщенията, Българската агенция за безопасност на храните, Министерство на здравеопазването и др. Но по-същественото е друго. Както заяви за „БАНКЕРЪ“ председателят на КЗП Димитър Йотов, около половината оплаквания са за неудовлетворени рекламации – такива, които не се приемат от търговеца за основателни или заради неспазване на законоустановения срок от месец за ремонт на стока.

Иначе едва ли някого ще учуди, че най-честите рекламации са за дефект на телекомуникационни средства, битова техника и електроника. 

Колко от жалбоподателите в КЗП  получават компенсации?

„Нашата функция като контролен орган е само да установим дали е налице нарушение и ако има такова да санкционираме нарушителя.... Стигаме обаче и по-далеч като съдействаме на потребителя не само да изпита морално удовлетворение, че онзи, който е постъпил неправилно е наказан, но и  да получи справедлива компенсация за увредените си интереси. В 65% от случаите за 2018-а сме направили така, че хората например да получат парите си за някоя дефектна стока, която не може да бъде ремонтирана“ допълва Йотов.

Независимо от усилията на Комисията за защита на потребителите, очевидно не всички жертви получават компенсация. Хитри търговци някак си все успяват да направят някоя врътка, с която да преметнат клетия купувач. Друг е въпросът, че ако си знаем правата, може да ги защитим чрез съда.

Тук обаче се откроява друг проблем.

Когато става дума за прахосмукачка на стойност 200-300 лв, малцина са мотивирани да потърсят правата си по исков ред. Само хонорарът на адвоката ще им струва толкова, а като добавим  времето и енергията, които трябва да се вложат.... При тази ситуация повечето от прецаканите предпочитат да наругаят търговеца и да пият по едно, за да преглътнат по-лесно безнадеждността на своя казус.

Все пак преди съдебното производство има още един вариант - алтернативно разрешаване на спорове.  В КЗП се администрират т. нар. общи и секторни помирителни комисии. Секторните обхващат най-важните икономически сфери като водоснабдяване, транспортни, финансови, пощенски услуги и пр. В тях участват и съответните регулатори като например Комисията за регулиране на съобщенията или БНБ. Общите пък съдействат при други възникнали проблеми.

Помирителните комисии са безплатни производства. В тях страните участват на доброволен принцип и не се изисква физическото им присъствие. Задачата им е да съберат доказателства от всякакво естество и да предложат помирително предложение, при което и търговец и потребител да се съгласят да излязат от спора така, че да няма максимално загубили както при съдебните дела.

Според националното ни законодателство помирителните комисии покриват изискванията на  Директива 2013/11 на Европейския парламент от 21 май 2013-а за алтернативно решаване на потребителски спорове. Само че те нямат ефективно приложение поради един фундаментален недъг - започването на производството е доброволно и виновната страна няма интерес то да се състои.

"Статистиката ни показва, че търговците отказват да участват“, потвърждава и Димитър Йотов. През 2018 г. са постъпили 143 заявления за общи помирителни производства като неприетите от търговците са 79, а приетите споразумения и от търговци, и от потребители са само 8.

Конкретно за България Европейската комисия констатира най-сериозни нарушения спрямо потребителите в сектора на финансовите услуги. И започна наказателна процедура срещу  страната, защото не е привела законодателството си в съответствие с европейските норми.  

Друг минус на помирителните комисии е, че няма задължително за изпълнение решение. Според адвоката и основател на Националната асоциация за защита на потребителите Стоил Алипиев „никой търговец в България не е респектиран от проверки и санкции“.

„Нашите предложения за промени в Закона за защита на потребителите са да отпаднат помирителните комисии като алтернативен способ за решаване на потребителските спорове и да бъдат създадени ефективни органи, които да водят възмездни производства със задължителни за изпълнение решения. Същите да са създадени съгласно дадените възможности в евродирективата: от представители на браншовата организация и сдружения на потребителите с участието  на  държавния контролен орган“, изтъкна Алипиев.

Да, КЗП е административен орган, който съставя актове и налага санкции с наказателно постановление, но, особено за лидерите на пазара, тези санкции са направо смешни. Затова и нелоялните търговски практики у нас продължават, част от които е и двойният стандарт при храните.   

<!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във