Банкеръ Daily

Пари и пазари

Плъзна мълва за "стелт" интервенции

Нищо чудно, че стопанинът на Белия дом е разстроен. Доналд Тръмп задълбочи "военните действия" срещу Китай и срещу другите си основни търговски партньори и те постепенно започнаха да прерастват в световна валутна война. И би било почти непосилно за американския президент да спечели и на двата фронта.

За пореден път на 8 август Тръмп порица в "Туитър" силата на зелените пари и призова отново паричните стратези от Федералния резерв да орежат лихвите. Търговското напрежение, което той ревностно подклажда, обаче подкрепя щатската валута. То стимулира търсенето й чрез масовите покупки на щатски облигации, които инвеститорите смятат за един от най-сигурните активи. Ако щатските централни банкери понижат лихвените проценти, те на практика ще подкрепят стопанството на страната, а оттам - и валутата й. Или, както обобщава Кит Жуке - глобален валутен стратег на "Сосиете женерал" в Лондон, "ако Тръмп иска по-слаб долар, той би трябвало да настоява за по-силен юан и по-силно евро. За съжаление, търговската му реторика постига обратен ефект". 

Щатският долар е поскъпнал с около 2.5% към еврото и с 2.4% към континенталния юан, като на търговско претеглена база е в близост до най-високата си стойност за тази година. Последните митнически заплахи на Вашингтон към Пекин пък тласнаха китайските пари над психологическия праг от 7 юана за един щ. долар - ниво, защитавано от години от китайските власти.

През последните два работни дни на седмицата американската валута се "укроти" в близост до 1.12 щ. долара за едно евро, а юанът леко поскъпна след като Китайската народна банка определи по-висок от очаквания фиксинг.

Все пак, търговците на опции залагат по-скоро на засилване на долара спрямо юана през идните три месеца. Въпросът е дали Пекин ще позволи това да се случи и какво ще предприеме Тръмп. Някои анализатори смятат, че подобен сценарий ще провокира валутни интервенции на Щатите за отслабване на долара. Но те  според анализатори на "Ю Би Ес груп", ще имат по-скоро обратен ефект. Защото резултатът от една валутна война ще е увеличение на несигурността, което по-скоро ще е положително за долара, ако страхът от рисковите активи се засили и размахът на пазарните колебания стане по-висок. Да не пренебрегваме и фактът, че както Белият дом иска по-слаба валута, така и останалите държави се стремят към същото, за да запазят конкурентната си мощ и ще отговорят на всякакви "неприятелски" действия на този фронт.

Най-сериозната заплаха в това отношение идва от Япония. Защото, докато зелените пари поскъпват към еврото и към юана, те се хлъзгат надолу спрямо йената - едно от традиционните спасителни убежища при кризи от вскяква порода. Резкият скок на японската към щатската валута стана на 5 август когато китайците "изпуснаха" паричната си единица над 7 юана за един щ. долар, а администрацията на Тръмп обяви Китай за "валутен манипулатор". Тогава се случи и пробивът на ниво 106 йени за един щ. долар,  а  оттогава котировките на "двойката" са в близост до 105.8 йени за един долар. 

Поскъпването на йената под това психологическо равнище провокира спекулации сред валутните  търговци в Токио, че японският правителствен пенсионен фонд (GPIF), в който има 1.6 трлн. щ. долара, може да се впусне в "стелт интервенции", за да отслаби националната валута. Япония се придържа към световните споразумения срещу предизвиканите по конкурентни причини валутни девалвации. Последната официална намеса на страната на валутните пазари бе проведена след разрушителното земетресение във Фукушима и последвалата ядрена криза през 2011-а. Но това стана със съдействието и участието и на други държави. 

Валутни стратези на "Нат Уест маркетс" предупреждават инвеститорите, че GPIF и други свързани с държавата японски мениджъри на активи ще се опитат да засилят влиянието си върху валутните пазари през идните месеци, особено ако евентуални лихвени редукции на Федералния резерв подложат на възходящ натиск йената. В момента GPIF държи около 17% от общите си активи в чуждестранни облигации и 25.5% в акции на задгранични компании - с други думи, близки до целевите, съответно 15 и 25 процента. Уставът на дружеството обаче позволява значителни отклонения от тези нива, което ще позволи на пенсионния фонд да купи задгранични ценни книжа за още 140 млрд. долара.

Скокът на йената наложи спешно съвещание на официални представители на финансовото министерство, на агенцията за финансови услуги и на "Бенк ъф Джъпен". След което заместник министърът по международните въпроси на финансовото ведомство - Йошики Такеучи, обяви, че "ще бъдат взети мерки въз основа на споразумението в Г-7 и Г-20, ако валутните движения имат отрицателен ефект върху икономиката и върху финансовите пазари".

Макар че като цяло инвеститори разчетоха изказването като сигнал, че в Токио  са технически готови за интервенции, повечето от тях предполагат, че това няма да се случи преди японската валута да се придвижи по-агресивно към 100 йени за един щ. долар. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във