Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Петролната война се ожесточава

Саудитска Арабия изобщо няма намерение да отстъпва дял от пазара на суров петрол нито на Ирак, нито на Иран. Нито на която и да било друга държава. И може да устои на много по-ниски цени на черното злато, защото има достатъчно валутни резерви - 738.6 млрд. щ. долара (по данни на МВФ). Това бе потвърдено за пореден път на 3 ноември, когато саудитският държавен производител "Сауди Арабиан ойл" намали надбавката си за продажби на петрол за Мексиканския залив с 45 цента за барел и същевременно повиши цените си за износ на гориво за Азия и Европа. Което показва, че кралството смята щатските производители на нефт от шисти за най-големите си конкуренти и за заплаха на световното си господство на този пазар. А тя е реална, защото бумът в добива на шистово гориво е напът да изведе американците на върха сред производителите на суров петрол преди Саудитска Арабия и Русия още през 2015-а, по данни на Международната енергийна агенция. А това означава ожесточена ценова война и рязък спад на котировките на нефта на международните пазари заради високото предлагане и ограниченото търсене, както и заради охлаждането на световния икономически растеж, особено на най-големите развиващи се пазари.

Нефтените контракти от типа "Брент" с доставка през декември приключиха търговията си на 6 ноември на 82.28 щ. долара за барел (най-ниската цена от октомври 2010-а досега). Базовият сорт гориво за половината от произведения в световен мащаб петрол е поевтинял с над 30% от върховата си котировка през юни и отговаря на общоприетата дефиниция за низходящ "мечи" пазар. Контрактите за петролната марка на Северна Америка WTI с доставка през декември пък вече са паднали устойчиво под 80 щ. долара за барел и в късните вечерни часове на 6 ноември се котираха срещу 77.47 щ. долара за барел. Техните цени са паднали с над 20% от началото на годината насам. Средната цена на основните сортове нефт, произвеждани от ОПЕК, пък падна на 4 ноември под 80 щ. долара за барел - за първи път за последните четири години.

Тази конфигурация определено не се харесва на по-слабите страни членки на ОПЕК, като например Венецуела, която губи по 700 млн. щ. долара на година при намаление на цената на барел гориво само с 1 щ. долар. И ако цените на черното злато паднат под 80 щ. долара за барел за дълъг период от време, правителството на президента Николас Мадуро определено ще има неприятности и дори може да спре да обслужва дълга си. По сметки на "Дойче Банк" Венецуела се нуждае от 162 щ. долара на барел, за да балансира бюджета си.

Спадът на петролните котировки е "много сериозен" и за икономиката на Еквадор, коментира Дейвид Рийс - икономист за развиващите се пазари в инвестиционната компания "Кепитъл екъномикс" в Лондон. Прогнозите на финансовото министерство на страната показват, че цени между 80 и 84 щ. долара за барел ще отворят бюджетна дупка от 5-6% от БВП през 2015-а.

Според анализите на експерти американските производители на петрол от шисти ще започнат да губят пари при различни ценови равнища в зависимост от условията на извличане на горивото. Диапазонът им варира от 45 до 80 щ. долара на барел. Така че най-хубавото тепърва предстои.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във