Банкеръ Daily

Пари и пазари

Пекин откри съюзници срещу Тръмп

Търговската война между Щатите и Китай се ожесточава, но чуждестранните портфейлни инвеститори като че ли не забелязват това. Все по-големи количества от задгранични капитали се вливат в китайските пазари на акции и облигации и помагат да се ограничи обезценяването на китайския юан към зелените пари. Това са констатациите на Джеймс Киндж - отговорен редактор за развиващите се пазари на "Файненшъл таймс".

Мениджърите на фондове не изглеждат разтревожени от митата и обвиненията на Белия дом срещу китайците. Или пък очакват Пекин да надделее. Общият размер на вложенията им в китайски акции и облигации, деноминирани в юани, са достигнали 462.2 млрд. щ. долара в края на септември - със 122.5 млрд. повече, отколкото преди година, сочи официалната статистика.

Тези потоци са изключително важни за устойчивостта на китайското стопанство. За първи път откакто преди 40 години Пекин започна да отваря икономиката си за външния свят, месечните портфейлни вложения в облигации и акции вървят след чуждестранните директни инвестиции, които са достигнали 91.8 млрд. щ. долара през първите девет месеца на 2018-а.

Другата ключова подкрепа е за юана. Капиталовите потоци са увеличили размера на чуждестранните валутни резерви на Народната банка на Китай и по този начин са подсилили позициите на институцията да защитава местната валута срещу силната американска парична единица. Само през септември китайската централна банка е похарчила 17 млрд. долара, за да качва цената на юана.

За задграничните инвеститори китайският пазар на облигации на стойност 12 трлн. долара (трети по големина в света) е като магнит. Около 66.2 млрд. долара са се влели в него от началото на годината, с което общият им размер към 30 септември е достигнал 277.2 млрд. долара. Зад това количество стоят сериозни мотиви. Един от най-очевидните е високата възвръщаемост на деноминираните в юани книжа в сравнение с европейските. Например  десетгодишните китайски облигации носят годишен доход от 3.57% срещу 0.47% за аналогичните по срочност германски облигации и 3.2% за щатските. Доста по-важен мотив обаче е, че китайски държавен дълг скоро ще бъде включен във влиятелни международни базови индекси. Триста осемдесет и шест броя китайски ценни книжа ще бъдат добавени към световния агрегатен индекс на "Блумбърг Барклис" в рамките на период от 20 месеца, започващ да тече от април 2019-а. Теглото им в индекса ще е около 5.5 процента.

Очаква се да последват и други "включвания" - в индекса на правителствените книжа на развиващите се пазари GBI-EM на "Джей Пи Моргън" и в световните индекси Citi World Government Bond. Ако това се случи, инвеститорите в облигации ще са задължени да влагат пари в китайски книжа, с което допълнително ще се увеличи капиталовия приток в азиатския мастодонт.

Другият ключов двигател е желанието на китайската централна банка да доближи състава на валутните си резерви до тези във валутната кошница СПТ на МВФ. Китайският юан бе включен в нея през 2016-а и теглото му е 10.9 процента.

Чуждестранните потоци във фондовия пазар на Китай са стабилни от началото на 2018-а  на фона на падащите цени. Това отново се дължи основно на участието на 235 китайски акции от клас "А" в базовия индекс на развиващите се пазари на MSCI. То задължава фондовите мениджъри, които следят индекса с оборот от 1.9 трлн. долара, да купуват и китайски книжа. Чуждестранните вложения в китайски акции тип "А" са били в размер на 185 млрд. щ. долара в края на септември - почти колкото и в началото на годината, въпреки че пазарът е сред най-губещите в световен мащаб през 2018-а.

Facebook logo
Бъдете с нас и във