Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАЗАРЪТ НА ДЦК - КУХ, ТА ДРЪНКА

Там, където се намеси държавата, трева не никне. А когато въпросът опре до финансовия сектор и регулациите, въведени от изпълнителната власт, нещата придобиват изключително жалък и палячовски вид. Искате пример? Веднага, поднасяме ви го като кисела краставичка след тежко пиянство. През седмицата излезе съобщението на Министерството на финансите, с което се обявява процедура за първични дилъри на ДЦК за периода от 1 април до 31 декември 2008 година. Заедно с процедурата върви и документът за изискванията, на които трябва да отговарят въпросните първични дилъри.
Най-важният критерий
- този за дял на пазара, е чувствително намален. До средата на месец март, за да запази статута си на първичен дилър, една банка например трябваше да е осъществила не по-малко от 5% от всички извършвани сделки с ДЦК на българския пазар. Сега това изискване е паднало до 3 процента. И независимо че критериите са утвърдени на 17 март 2008-а, под документа стои изричното пояснение, че те са в сила от 1 ноември 2007 година. С други думи, важат със задна дата, за да може променените изисквания да обхванат целия шестмесечен период от 1 ноември до 1 април, през който банките са действали като първични дилъри. Решението е доста форсмажорно, като се има предвид, че финансовите пазари може да са бързо развиващите се, но са едни от най-консервативните от гледна точка на регулациите си. Така възниква логичният въпрос: защо критериите са променени драстично? Простият отговор е: защото досегашните правила бяха толкова безсмислени, че предизвикаха
пазарни аномалии
Изискването на Министерството на финансите - първични дилъри да са само институциите, които осъществяват по пет и повече процента от сделките с ДЦК, доведе до огромни кухи обороти на този пазар. Който чете коментарите на дилъра на УниКредит Булбанк Петър Драмов на страница 35 във в.БАНКЕРЪ (а всеки уважаващ себе си играч на финансовите пазари би трябвало да го прави), ще обърне внимание, че всяка седмица в тях се изнасят данни за сделки, които се извършват, без да има движение по сметките на банките, които ги сключват. Става дума за кухи операции при покупко-продажбата на ДЦК, които стават единствено чрез счетоводни записвания - от рода ти на мене, аз на тебе. Както се казва - оборот да става.
От 6 млрд. лв. оборот с ДЦК през февруари 2008-а, според някои дилъри, реални са сделките за не повече от 1.5 млрд. лв. - т.е. те имат истински краен купувач. И целият този напън е, за да могат банките и другите финансови институции да запазят статута си на първични дилъри. Защото той е свързан
с цял набор от екстри
които нямат нищо общо с държавните ценни книжа. Тези преимущества се полагат на първичните дилъри по силата на Закона за публично предлагане на ценните книжа, на Кодекса за пенсионно и социално осигуряване, на Закона за банковата несъстоятелност и на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Най-общо казано, единствено финансова институция, която е първичен дилър, може да бъде попечител на пенсионни фондове, да може да приема сметки на синдици на фалирали институции и депозити от Фонда за гарантиране на влоговете. Накратко, ако не си първичен дилър, веднага се разделяш с привлечен ресурс в размер, който в зависимост от банката, варира от няколко десетки до няколко стотици милиони левове.
Един от шефовете на голяма българска банка заяви в разговор с представител на вестник БАНКЕРЪ, че ако не е изискването за първични дилъри, въобще няма да се насилва да постига големи обороти с ДЦК. Защото дълговите книжа на българската държава са по-нискодоходни от депозитите в някои големи чуждестранни банки. Но ако банката ми отпадне от списъка на първичните дилъри, ще трябва да се разделя с 200-300 млн. лв. ресурс от пенсионноосигурителните и здравноосигурителните дружества, а това би било много сериозна загуба, въздъхна банкерът. Ето заради тези милиони, които всеки първичен дилър иска да прилапа, се въртят кухи обороти с ДЦК за милиарди левове. Само че надуването на пазарния балон не дава възможност да се оцени
какво е реалното търсене на ДЦК
А още по-малко каква е тяхната ликвидност. С други думи, един финансист или бизнесмен не може да получи представа на какви реални цени може бързо да продаде държавните ценни книжа, които притежава, ако му се наложи спешно да си осигури срещу тях свежи пари. А това е доста опасна ситуация.
Всъщност има обяснение защо преди време е въведен критерият за пазарен дял, който сега банките горещо се молят да бъде отменен. Боновете и облигациите, емитирани от правителството, се смятат за изключително сигурни и нискорискови инвестиции. Предполага се, че притежателите им са финансови институции със стабилни активи, чиито шансове да закъсат са минимални. Неслучайно Министерството на финансите изисква бюджетните пари, които държи в банките, да бъдат покрити частично с ДЦК. Това правило работеше допреди четири-пет години, когато държавата все още имаше нужда от пари и си ги набавяше, продавайки облигации и съкровищни бонове за доста по-големи суми от сегашните.
За последните години обаче може да се каже, че ситуацията е коренно различна. Заради политиката на големи бюджетни излишъци хазната натрупа много голям фискален резерв. По справките на управление Емисионно на БНБ с дата 14 март той е над 7.5 млрд. лева. Логично, че при толкова много скътани пари правителството няма необходимост да емитира ДЦК. То прави това колкото да поддържа пазара. Затова от 2004 г. насам Министерството на финансите пуска емисии от по 20-30 млн. лв. месечно. Пак заради това, че на хазната не й трябват пари, правителствените ценни книжа носят много ниска доходност. При последния търг на 10 март бе постигната доходност на десетгодишните ДЦК от 4.78% годишно. Тя е по-малка от доходността на съответните германски държавни ценни книжа към която се прибавя и рисковата премия за България, което също е аномалия.
По-смущаващото е, че, както вече бе казано, големите обороти на търговията с ДЦК са фиктивни, поради което вече не могат да бъдат
гаранция за финансова стабилност
Те се числят по-скоро в графата регулаторно изискване, което не само изкривява, но и пречи на финансовия пазар. По тази причина Асоциацията на банките в България е подела инициатива от всички закони, засягащи финансовите институции, да отпаднат преференциите, които досега им се полагаха като на първични дилъри.
В специални писма, изпратени през седмицата до управителя на БНБ Иван Искров, до председателя на Комисията по финансов надзор Апостол Апостолов и до председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, банковата асоциация заявява, че разчита на тяхната подкрепа за съответната промяна в Кодекса за пенсионно и социално осигуряване и в законите за банкова несъстоятелност и за гарантиране на влоговете. Идеята е от критериите за финансова стабилност да отпадне изискването за първичен дилър и то да бъде заменено с други критерии. Какви ще са те асоциацията тепърва ще дискутира със своите членове. Банките трябва да изпратят виждането си по въпроса до 24 март. Отсега обаче има идея
един от критериите да е кредитният рейтинг
който банката е получила от международно призната агенция. Дали това предложение ще бъде възприето, тепърва ще стане ясно. Но очевидно има доста причини първичното дилърство да отпадне като критерии, за да не подхранва генерирането на кухи обороти и да създава пазарни аномалии. Разбирателството по този въпрос до голяма степен зависи от позицията на малките банки. Не всички от тях притежават подобен рейтинг, а дори и да го имат, той е по-нисък от присъдения на повечето големи кредитни институции. Въпросът е дали малките банки ще преценят, че новите изисквания ще нарушат икономическите им интереси. Във всеки случай обсъждането на критериите може да доведе до много интересна и остра дискусия в асоциацията, на която поне ще стане ясно кой за какво се бори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във