Банкеръ Weekly

Кирил Иванов, инвестиционен консултант

Пазарната фея се колебае между чудо и криза

Отново сме на прага на нова календарна година и "безаварийният" преход в нея изисква съответните  изводи и равносметка.  За  2018 г. можем да кажем много, но понятия като "волатилна" и "повратна" мисля, че я дефинират чудесно. Защо волатилна? Ами защото след (почти) рекордно дълъг период на безоблачно, "координирано" и повсеместно покачване  международните борсови индекси започнаха да се спускат стремглаво надолу, започвайки, както обикновено, от периферията и разпространявайки се към центъра на световната икономика. Развиващите се пазари, начело с Турция и Аржентина, първи показаха огромната си уязвимост, след като дълги години на ниски лихви и неограничена ликвидност ги  пристрастиха към ползването на кредит и дълг, но вълната започна да се отдръпва и постепенно взе да отстъпва място на по-скъпите заеми, петрол и щатски долари. Това са моментите, в които, както казва легендарният инвеститор Уорън Бъфет, се вижда кой плува без гащи. Повратният момент на 2018 г. бе,  че основните централни банки начело с Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка продължиха явно и не чак толкова явно да затягат паричната си политика до степен на (почти) неутралност, за да могат да се подготвят за следващата, негативна част от икономическия цикъл, за която се надяват да са натрупали достатъчно муниции и да могат да противодействат на тренда. Отрицателните лихви и раздутите баланси не са благоприятна стартова точка, от която централните банкери биха желали да навлязат в рецесия или, не дай си, Боже, в икономическа депресия. Но "презареждането" на оръжията под формата на по-високи лихви и "по-вталени" баланси идва със своята цена и тя  обикновено е причиняването на следващата криза. Икономиките на Япония, Германия, Италия, Швейцария и прочие започнаха да отчитат  спадове на БВП  още през  третото тримесечие на годината, докато много други, включително   и Китай и САЩ,  демонстрират рязко забавяне на предишните ръстове. Суровините, начело с техния "водач" - петрола, стартираха с надежда миналата година, но не успяха да задържат равнищата си и от началото на  октомври се оказаха под изключително засилен натиск, който не само изтри със завидна лекота предишните им постижения, но дори ги изпрати на "тъмночервена" ценова територия на годишна база. Ето в този вид пазарите започват новата година. 

Като стана въпрос за солидни загуби, тук е моментът да отбележим друг клас модерни активи, които точно преди година бяха "върхът на сладоледа".

Криптовалутите, и в частност най-централната от тях - биткойн, нашумяха много през 2017 г., като мантрата по онова време усилено прокламираше, че това е "модерна форма на дигитално злато", но, "разбира се",  с по-добри характеристики, включващи например по-висока мобилност и сигурност.  Както всички знаем, най-заразителни са твърденията, в които има поне частица истина, и като всяка бързо поскъпваща идея и тази намери много последователи, превърнали се от спекуланти в "дългосрочни инвеститори", наду се балон до почти 20.000 щ. долара, очерта се  парабола, която за изненада на мнозина през 2018 г. се оказа с огледален, негативен наклон. В крайна сметка биткойнът загуби около 85% от стойността си и зае почетното първо място по обезценяване сред по-ликвидните активи, завличайки със себе си мечтата за бързо забогатяване на десетки хиляди "ходлъри". За разлика от криптопространството, американските борсови индекси се държаха доста стабилно през по-голямата част от годината. На фона на повсеместното "финансово фиаско" фондовият пазар на най-голямата икономика в света се крепеше от фактори като данъчните облекчения и премахване на регулации пред бизнеса, кръстени на президента - "Тръмп", както и на репатрирането на капитали от страна на част от американските компании и използването им за рекордни изкупувания на собствени акции през 2018 година. Тези обстоятелства бяха неутрализирани от негативни за икономическата активност фактори  -  по-високи лихви, т. нар. количествено затягане от страна на Фед, разгорялата се търговска война между САЩ и Китай, както и слабостта на автомобилния сектор и този на строителството и недвижимите имоти. В крайна сметка песимизмът натежа до по-голяма степен и това накара индексите да преминат на негативна територия на годишна база. От другата страна на Океана най-стабилният европейски борсов индекс - немският DAX, също се подаде на мрачната политикономическа картина и изтри над 15% от стойността си през 2018 година.

Що се отнася до ситуацията у нас, тя наподобяваше силно международната, като най-старият и представителен български борсов индекс SOFIX се спусна от близо 685 пункта в началото на годината до малко над 590 пункта в нейния край  - "постижение" от минус 14%, което го нарежда на "почетното" второ място, някъде между американския лидер Dоw Jones и немския "аристократ" DAX. Под повърхността ситуацията при българските "сини чипове" беше доста противоречива, като Първа инвестиционна банка (ПИБ), "Монбат" и к.к. "Албена" заличиха близо една трета от капитализациите си, докато "Еврохолд България", "Химимпорт" и "Холдинг Варна" финишираха годината на зелено. Най-голямото събитие за инвеститорите на БФБ-София през 2018 г. несъмнено беше първичното публично предлагане (т. нар. IPO) на "Градус" АД. Компания от този мащаб, обещаваща отгоре на всичко "тлъст" и прогнозируем дивидент,  съвсем логично привлече вниманието на малки и големи, на инвеститори и спекуланти, които напълниха портфейлите с акции на цена от 1.80 лв. за дял. За тяхно огромно съжаление обаче  ситуацията не може да наподоби в ни най-малка степен легендарните IPO-та на "Трейс груп холд", Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка, където печалбите бяха "в кърпа вързани" - само да успееш да се домогнеш до някакво количество "дефицитни" книжа. В контраст с "Градус" желание да напусне списъка с публични дружества заяви "Свилоза". Редица миноритарни инвеститори в компанията, които очакваха светло бъдеще на своята инвестиция, изразяващо се в "тлъсти" капиталови печалби - а защо не и дивиденти, показаха ясно своето недоволство от предложената търгова цена, която впоследствие претърпя корекция нагоре и се покачи с 17% до 5.50 лв. за дял, но недоволните от ситуацията станаха дори с един повече, а именно търговият предложител А.Р.У.С. Очевидно на финансовите пазари има както надежда, така и разочарование и те са в основата на движещите пазарни усещания за алчност и страх. След дългите години, в които алчността беше постоянно награждавана и страхът моментално сурово наказван, 2018 г. показа, че вероятно е нужно да си сверим часовниците с "модерните" световни тенденции.

Но какво да очакваме от следващата 2019 година? Ще обърнем ли отново нагоре, покорявайки нови висини, или ще продължим да дълбаем по-ниски дъна? Това е въпрос не за милиарди, а за трилиони долари. Основните движещи сили за финансовите пазари догодина ще са икономическото състояние на основните икономики, произхождащите от това политически сътресения и промени, както и  решенията на централните банки по отношение на паричната им политика, която, както вече забелязахме, е способна на финансови чудеса (макар и в средносрочен план, но в дългосрочен план ние всички ще сме мъртви, както казва известният икономист Дж. М. Кейнс). В случай че има решение за радикална промяна в курса от процес на затягане към допълнителна либерализация на монетарните цели, тогава вероятно ще видим "бичи" борсови атаки поне в краткосрочен план. Това обаче няма да разреши икономическите и политическите проблеми, пред които е изправен светът  заради все по-слабото влияние на стимулите, монетарни и фискални, върху реалната икономика и растящите индекси може да срещнат мощна съпротива от икономическата реалност. Така или иначе, очакванията за новата 2019 г. са изключително противоречиви и аз лично смятам, че ще продължим да преживяваме интересни времена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във