Банкеръ Daily

Пари и пазари

Пазарната драма се задълбочава

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Неясната геополитическа обстановка, примесена с вътрешно-политическите неразбории, поставя много неизвестни пред пазарните участници и задълбочава тяхната драма при установяване на  посоката, в която ще върви  пазара.

Тръмп обяви, че има съществен напредък в преговорите с Китай по повод на  търговските им спорове и най-вероятно  ще бъде подписано споразумение по-бързо от очакваното. В същото  време наложи нови санкции на китайски компании, дръзнали да заобиколят наложеното от САЩ ембарго за търговия с ирански нефт. Това се случва на фона на вътрешнополитическо напрежение в Щатите и намерението за импийчмънт на властелина на Овалния кабинет назрява с всеки изминат ден.

И политическият пъзел във Великобритания се заплита все повече, с което допринася за сгъстяване на облаците над Брексит.

На фона на драматичната геополитическа несигурност, предизвикана донякъде и от вътрешнополитическите сътресения на спадащото потребителско доверие в САЩ, при охлаждащата се европейска икономика и очакванията за значителен спад в ръста на БВП на Китай, пазарните участници предпочетоха по-сигурните, но по-нискодоходни инвестиции в държавни облигационни емисии пред по-рисковите и по-високодоходни корпоративни книжа. Ето защо водещите световни борсови индекси като щатския Down Jones Industrial Average, немския DAX и хонконгския Hang Seng светнаха в червено през изминалата седмица. Корпоративните книжа поевтиняха с по 1 до 2 процента. Успоредно с това се понижи стойността, както на цветните метали, така и на петрола, съответно с по 2 и 4 процента. В същото  време  държавните дългови инструменти поскъпнаха. С по 1 долар повече струват 10-годишните облигационни емисии на САЩ, Канада и Австралия. С 1.2 паунда нарасна цената на книжата на Великобритания и с по 1 евро - на Германия, Испания и Португалия.

От държавите от Централна и Източна Европа най-добре се представиха българските 10-годишни еврооблигационни емисии и тези на Румъния с  поскъпване от 65 евроцента. С по 40 и 20 цента поскъпнаха книжата на Унгария и Полша.

Най-дългосрочната ни еврооблигационна емисия - с падеж през 2035 г., е абсолютен фаворит  сред инвеститорите. Нейната стойност нарасна с 1.7 евро в рамките само на последната  седмица. За сметка на това доходността й, която е в обратно пропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с цели 11 базисни точки и вече е точно 1% на годишна база. Емисиите ни с падежи 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха съответно с по 65 и 50 евроцента, а доходността им се плъзна с по 7 базисни точки и вече е 0.16% и 0.09% на годишна база. Най-краткосрочните ни книжа - с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., практически се задържаха на позициите си отпреди седмица. Те продължават да "носят" на инвеститорите възвръщаемост  съответно от минус 0.11%, минус 0.14% и минус 0.36% годишно.

На вътрешния вторичен междубанков пазар се сключиха няколко сделки с книжа със срочност 1.5 години и 20 години до падежа им при доходност от съответно минус 0.4% и 1.4% на годишна база. Котировките на емисиите с падеж след десет години, седем години и пет години  са съответно 0.33%, 0.22% и 0.05% на годишна база. Тези със срочност три години се котират при минус 0.22%, а едногодишните - при минус 0.33% годишно.

Лихвата на ЕЦБ по свръхрезервите на банките от еврозоната е минус 0.5%, считано от 12 септември. Индексът Еония, отчитащ еднодневните депозити на свободния  междубанков пазар, е минус 0.455 процента. У нас Българска народна банка вече начислява минус 0.7% по свръхрезервите на търговските ни банки, а стойността на индекса Леония Плюс, на чиято база се изчислява ОЛП, е минус 0.53 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във