Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите се приземиха


Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД


 

Неизбежна е сделката между САЩ и Китай  за уреждане на  търговските им спорове, но въпреки това очакванията за забавяне на икономическия ръст на Поднебесната империя се сбъдват. Производствената активност в  Япония също среща трудности, след като бе отчетен  по-силен от очакваното спад на поръчките. Ето защо и нивото на безработица отчита ръст.

Някои от европейските икономики също съобщават за  по-слаби  от очакваното резултати. В  Турция  дори  очакват  рецесия. Брексит вече нанесе достатъчно вреди, но дали няма да има и още, при това по-големи и достигащи опустошителен  размер  никой не се наема да прогнозира.

"Боинг" окончателно приземи пазарните страсти. Отказът на много от държавите да ползват тези самолети - след серия от тежки инциденти, може и да се окаже началото на края за този авиопроизводител. Той натежа сериозно на борсовите индекси. За последните пет работни дни щатският Down Jones Industrial Average и  немският борсов индекс DAX отчитаха големи колебания. Те успяха да запазят равнищата си отпреди седмица и ръста от началото на годината от 10 на сто. На  азиатските пазари спадът на седмична база е най-голям за китайския Shanghai Comp. - минус 2.5%, следван от японския NIKKEI - минус 1.5%, и от хонгконгския Hang Seng - минус 1 на сто. Трябва обаче да се отбележи, че от началото на годината търгуваните на тези тържища акции растат  съответно  с 21, 6 и 12 на сто.

Инвеститорите отново се пренасочиха към покупката на по-сигурните, но и по-малко доходни държавни облигационни емисии, в резултат на което цената им нарасна, а доходността им се понижи  в резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност.

Щатските и германските десетгодишни държавни книжа добавиха по 50 цента към стойността си, като доходността на немските потъна до 29 месечно дъно от 0.05% на годишна база. Повиши се цената и на десетгодишните облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа. С 1.1 евро поскъпнаха тези на Румъния, с 1 евро - на Гърция, с 0.5 евро - на Полша, и с по 0.4 евро на Унгария и Русия.

Българската  най-дългосрочна еврооблигационна емисия с падеж  през 2035 г. беше най-търсената  сред останалите ни емисии и поскъпна с 0.6 евро. Доходността й се понижи със 7 базисни точки и вече е 2.16% на годишна база.  Другата ни търсена от инвеститорите емисия беше тази с падеж 2028 година. Цената й нарасна с 10 цента, а доходността й се понижи с 2 базисни точки до 1.11% годишно. Интересът на дилърите към останалите ни емисии не беше така изявен и те запазиха ценовите си равнища отпреди седмица, както и доходността си. Книжата с падеж 2027 г. продължават да носят доход от 0.88% на годишна база, а тези с падежи 202-а, 2023-а и 2022 г. съответно по 0.22, 0.08 и минус 0.07 на сто.

Повишава се цената и на деноминираните ни в левове емисии, търгувани на вътрешен вторичен пазар, а доходността им респективно се понижава. Най-дългосрочната ни такава емисия е тази с падеж юли 2027-а. Тя е с остатъчна срочност от 8.4 години и носи доходност от 0.6% на годишна база. Книжата ни с падеж след шест години носят 0.3% доходност, а тези с падеж след четири години - точно 0.0% доходност. На  придобилите  ДЦК с падеж след три години и те  ще  носят доходност (или по-точно ще ги  лишат  от такава) в размер на минус 0.1% на годишна база. Луксът да се   държат  в портфейла  книжа с падеж след една година ще  струва минус 0.3% годишно.

Министерството  на финансите няма намерение да увеличава количеството на държавните облигационни емисии. Нови книжа няма, а част от съществуващите излизат от обращение. Обемът им намалява и това е една от основните причини цената им да расте, а доходността да намалява.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във