Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите са на полусъединител

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Геополитическите сътресения от последната седмица държат пазарните участници в постоянен шах. Изходът от всяка една от заплелите се международни ситуации все още не е ясен и затова пазарите продължават да са на полусъединител в очакване на ясен сигнал за очертаване на посоката.

Като на шега Украйна и Русия отново нажежиха международната обстановка, но този път с морски привкус. Кой прав, кой крив - никой не знае, но всички се изказват според симпатиите си.

Ситуацията около развода между ЕС и Англия като че ли се проясни, но все още нищо не е окончателно. Има договорка за Брексит, но дали всичко ще се случи така, както е написано, все още не е кристално ясно. 

Търговските препирни между САЩ и Китай може и да намерят разрешение на срещата на Г-20 този петък. Мнозина от пазарните участници очакват това да се случи, но не са малко и тези, които са скептично настроени.

Официалните представители на Фед не са на едно мнение по отношение на бъдещите тенденции на основната лихва на най-могъщата световна икономика. Вицепрезидентът Ричард Кларида е на мнение, че вдигането на лихвата не трябва да спира и през следващата година, докато председателя Джером Пауъл дава сигнали, че през 2019 г. лихвите на САЩ най-вероятно няма да растат.

Икономическият календар не бе наситен през седмицата, а и малкото излезли данни не предоставиха никакви изненади и не очертаха ясни тенденции.

Търговията на финансовите пазари бе унила. Продавачите и купувачите симулираха някаква активност, но без да влагат чувство. Обемите бяха символични, а ценовите движения бутафорни и по-скоро индикативни.

Ето защо и двата основни барометъра на пазарната динамика - борсовите индекси Down Jones Industrial Average на САЩ и DAX на Германия, останаха равнодушни към нищо случващото се и не отчетоха промяна през цялата тази седмица. Някакъв ентусиазъм се забеляза на азиатските пазари, където Хонконгският индекс Hang Seng и Японският NIKKEI отчетоха ръст от по 2.75 процента.

В смутни времена интересът към сигурните активи никога не секва. Устойчив остана и ръстът на цената на щатския долар спрямо останалите валути. Приеманите за най-сигурни са и инвестициите в държавните ценни книжа на страните с първокласен инвестиционен рейтинг. С малко, но от сърце цените на десетгодишните облигационни емисии на САЩ и Германия се повишиха с по съответно 10 и 40 цента.

Руските еврооблигационни емисии загубиха 2 долара от цената си, а турските 1.5 долара. За сметка на тях обаче гръцките спечелиха 3 евро. Чешките десетгодишни облигации поскъпнаха със символичните 10 цента, а румънските поевтиняха със същата стъпка, докато унгарските останаха без промяна.

Без съществена промяна остана цената и на нашите еврооблигационни емисии. Котировките на книжата ни с падежи 2035-а, 2028-а., 2027-а. и 2024-а, 2023-а. и 2022 г.  останаха на относително същите позиции, както преди седмица. Доходността им и в момента е съответно 2.71, 1.58, 1.35, 0.63, 0.25 и 0.076% годишно.

Ситуацията и вътре в страната ни остава не много предсказуема. Взривоопасният заряд все още тлее някъде всред протестите. На практика вътрешният ни вторичен междубанков пазар на държавни ценни книжа се вълнува много малко от това. Той остава за сега глух и ням както спрямо вътрешната, така и спрямо неясната международна пазарна обстановка. Левово деноминираните ни книжа с падеж след девет години се котират при 0.75% годишен доход, а тези с падеж след седем, пет и три  години при 0.55, 0.25 и 0.05% на годишна база. При това на фона на първата в най-новата ни история нулева година за първична продажба на държавни ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във