Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите попаднаха в мъртво вълнение

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

От известно време пазарните участници гледат безучастно  излизащите негативни данни за състоянието на водещите световни икономически държави и не виждат повод за оптимизъм.

Инвеститорите обаче преценяват  бъдещето и преценяват рисковете и момента, в който да излязат  на  къса или дълга позиция, водени най-вече от очакванията за промяна. В зависимост от очаквания интензитет и момент на предполагаемото изменение на пазарните условия, те взимат своето решение. Вече цял месец обаче те с е люлеят  в мъртво вълнение, което не им дава възможност да поемат инициатива. Ставаме свидетели на моментни дневни движения, но липсва импулсът за поемане на ясна и осъзната пазарна посока.

ФЕД обяви, че очаква ниските лихви да се прилагат   още дълго  време и в добавка те ще налеят един трилион долара в опита  да преведат САЩ безболезнено през върлуващата пандемия, която все по-отчетливо се отразява и на икономиката.

Новите ваксини срещу COVID-19 никнат като гъби. Те обаче не са панацея, защото се оказва, че първият щам вече преминава, но се задават нови. Фармацевтичната индустрия процъфтява, а  останалите индустрии затъват.

Водещите борсови индекси, които са най-прецизният барометър за пазарните настроения, отчитат безветрие. Американският Dow Jones Industrial Average и немският DAX не отчетоха никакви забележителни движения през изминалата седмица. Азиатският пазар беше малко по-активен, там   японският     NIKKEI и китайският  CSI300 се повишиха умерено, съответно с по 2 и 3% на седмична база.

Черното злато - нефтът, също заседна на нивото от 45 долара за барел. Подобно е положението и с благородния метал - златото, което се търгува при 1800 долара за тройунция, но през последните дни отчита тревожни импулси за ново повишение.

Двойката евро/долар най-после проби нивото от 1.2 долара за евро. Европейската валута поскъпна до нивата отпреди почти три години.

Държавните облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа също останаха относително спокойни на фона на случващото са на световните финансови пазари. Полските еврооблигации поскъпнаха с едва 6 евро цента, но тези на Румъния и на Унгария загубиха по 13 и  по  38 евроцента.

Ценовите движения при българските еврооблигации бяха още по-незабележими - от едва 3 до 10 цента. Ето защо и носената от тях доходност остана на практика без изменение спрямо предходната седмица. Най-дългосрочните ни емисии - с падежи през 2050, 2035 и 2030 година, се търгуват на положителна територия и носената от тях доходност е съответно 1.27%, 0.77% и 0.32% на годишна база. Останалите ни книжа - с падежи 2028, 2027, 2024, 2023 и 2022 година, стъпиха на червена територия, носейки отрицателна за купувача доходност  съответно от минус 0.03%, минус 0.12%, минус 0.36%, минус 0.39% и минус 0.38% на годишна база.

Държавният бюджет отчита дефицит за първи път от много време насам и основната причина за това е върлуващият вирус и мерките срещу него, от които страда най-много бизнесът. Неработещата икономика не генерира продукти и услуги, което пък носи по-малко данъчни приходи в хазната. Негативният ефект вече е налице.

Министерството на финансите със сигурно няма да прибегне до реализирането на нови емисии от държавни ценни книжа за попълването на бюджетната дупка, защото тя е пренебрежимо малка. Очакванията са още в началото на следващата година обаче да станем свидетели на раздвижване на първичния  пазар на държавни ценни книжа (ДЦК).

Facebook logo
Бъдете с нас и във