Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Пазарите попаднаха в мъртва хватка

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

 

Капани дебнат световната икономика. В Щатите нещата вървят предвидимо добре. Безработицата се понижава и вече е 5.8%, колкото и през 2008-а. Инфлацията се държи неустойчиво, но със своите 1.7% дава ясна заявка да надскочи бариерата от 2% годишно. БВП пък стои стабилно над 2 процента. В еврозоната безработицата вече втора година надхвърля 11.5%, БВП гравитира около нулата, а инфлацията все по-често е определяна като дефлация, защото се е устремила към 0 процента. Като капак световните военни конфликти не само че не спират, но като че ли се множат.

Изминалата седмица беше постна откъм икономически данни, поради което цените на държавните и на корпоративните книжа се рееха без посока и на практика останаха на нивата си от предишния седемдневен период. Изключение направиха цените на облигациите на страните от Източна Европа, които се повишиха. Всъщност те бяха в полезрението на инвеститорите като активи, които имат потенциал и, например, десетгодишните дългови емисии на Чехия, Унгария и Полша добавиха по цяла единица от националните си валути към котировките си.

Българските книжа също не убегнаха от погледа на дилърите. Но фактът, че бюджетът ни за тази година вече е „пробит“ и предстои да се „закърпи“, охлади страстите на пазара и те не поскъпнаха, колкото облигациите на другите източноевропейски държави. Все пак в резултат на засиленото търсене, стойността на еврооблигационната  емисия с падеж след десет години успя да добави  нови 20 евроцента и достигна 100.7 евро за 100 евро номинал. Годишната й доходност, която е обратнопропорционална функция на цената, се понижи до 2.86 процента.

Инвеститорите продължават да са недоверчиви към България и това се вижда най-ясно във времевия диапазон до две години. Именно котировките на кредитните застраховки CDS (Credit Default Swap) за сделки с падеж след две години се повишиха с 30% на фона на едва 5-процентното увеличение за десетгодишните инструменти. Което показва, че краткосрочният риск страната ни да спре да обслужва задълженията си е по-голям в сравнение с дългосрочния. Ето защо и цената на другата ни еврооблигационна емисия с падеж през юли 2017-а се задържа на нивата си отпреди седмица. Тя продължава да се търгува при 107.5 евро за 100 евро номинал, като гарантира годишна възвръщаемост на инвестицията от 1.36 процента.

Понижи се и доходността на най-краткосрочната ни деноминирана в щатски долари глобална облигация, чийто падеж е на 15 януари 2015-а.   Това обаче е резултат от прекомерно близкия й падеж, който е точно след два месеца. Доходността на книжата вече е 0.45%, след като предишната седмица приключи на нива от 0.65% на годишна база.

Вътрешните ни емисии реагираха на вътрешните новини. А те са актуализация на бюджета в посока на увеличаване на дефицита, т.е. емитиране на нов дълг. Това означава повече нови и извънредни емисии книжа. А по-голямото предлагане по правило понижава цените, респ. повишава доходността. Така годишната възвръщаемост на книжата ни с падеж след десет години се повиши до 3.65 процента. На по-висока доходност се търси и емисията с падеж през януари 2019-а, като дилърите вече са склонни да я придобият срещу 2.6% на годишна база. А държавният дълг с падеж през септември 2015-а се търси при 1.6% (а не на 1.5%) на годишна база.

На 10 ноември се проведе аукцион за продажбата на 55 млн. лева номинал от емисия с падеж през януари 2019-а. Коефициентът на покритие бе 2.1 (толкова пъти постъпилите заявки за покупка надвишиха предложения номинал), а достигнатата средна доходност -  1.61% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във