Банкеръ Weekly

Французите гласуваха

Пазарите ликуваха

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Победата на Макрон - центрист, либерал и отявлен привърженик на евроинтеграцията и глобализацията, не само обърна тенденциите на пазарите, но и буквално ги взриви.

Дилърите се наслушаха на лоши новини през последните седмици. Затова повече от добрата новина, която дойде от Франция, възпламени страстите и отприщи глада на инвеститорите за по-рискови инвестиции. Корпоративните книжа отново влязоха в светлините на прожекторите и цените им се устремиха нагоре за сметка на спада в  стойността на държавните ценни книжа. Тяхната доходност се повиши в резултат на  обратнопропорционалната зависимост цена/доходност.

Станахме свидетели на исторически високи и немислими доскоро равнища на борсовите индекси. Щатският NASDAQ с лекота отскочи със 100 пункта  и успя да надхвърли рекордните 6000 пункта, а немският DAX достигна абсолютни висини за всички времена, достигайки 12.480 пункта, след като беше приключил предишната седмица на 12.050 пункта.

Тръмп също даде своя принос, като  оповести намерението си за намаляване на корпоративните налози от 35 на 15 процента. Този важен сегмент от прокламираната данъчна реформа на САЩ ще доведе до освобождаване на  капитал в корпорациите, до подем на икономиката и, разбира се, до покачване на лихвите. Ето защо очакванията за вдигане на основната лихва на САЩ на срещата на Фед през месец юни отново са актуални.  Допреди седмица едва 40% от пазарните участници вярваха, че лихвата ще се повиши с 50 базисни пункта в средата на годината, докато в момента вероятността е 70 процента. Ето защо доходността на държавните ценни книжа се повиши. А това се случи, защото книжата бяха разпродадени в очакване на по-висока доходност. Цената на щатските и немските десетгодишни държавни облигационни емисии спадна с по 2 долара и с 2 евро съответно. Цената на италианските и на испанските книжа пък  се понижи с по 1 евро за 100 номинал, а доходността им се повиши с по 10 базисни пункта.

Обект на разпродажба бяха и българските  еврооблигационни емисии. В резултат  доходността им се повиши. Цената на най-краткосрочната ни емисия с падеж след пет години се понижи едва забележимо -  само със 7 евроцента, а доходността й се повиши с 2 пункта - до 0.62% на годишна база. Емисията с падеж след шест години загуби 20 евроцента, осигурявайки с 3 базисни пункта по-висока доходност от вече 0.95% годишно. Седемгодишните ни книжа поевтиняха със 60 евроцента, а доходността им се повиши с 8 базисни пункта до 1.46% на годишна база -  на тези  равнища те се търгуваха  преди месец. Еврооблигациите ни с падеж след десет години се търгуват  със 70 евроцента по-евтино, в унисон с което доходността им  се повиши с 8 пункта до 1.95% на годишна база. А цената на излизащите  от обращение след 11 години книжа се понижи с 90 евроцента, повишавайки доходността им с 8 пункта до 2.08% годишно. Стойността на най-дългосрочните ни търгувани на международните финансови пазари  книжа с остатъчна срочност 18 години се срина с 1.5 евро. Вследствие на което възвръщаемостта им се повиши с 10 базисни пункта и достигна 2.96% на годишна база и вече се доближава до равнището от 3%, на каквото се договаряше в края на предишния месец.

Българска народна банка проведе на 24 април аукцион, на който бяха предложени за реализация  допълнително книжа с номинална стойност  60 млн. лв.  от емисия с падеж след четири години. Това бе вторият търг за продажба на такива книжа. На първия, който бе проведен преди дво месеца, се достигна 0.18% доходност, а  сега тя се установи на 0.06% годишно. За същия период от време доходността на книжата ни с падеж 2022 г. се понижи също с 12 базисни пункта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във