Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ПАРИЧНИЯТ ПАЗАР СЕ ОПАЗИ ОТ ТОПЛИННИ УДАРИ

Преди две години централните банки на Европейския съюз и на САЩ поведоха война срещу зараждащите се инфлационни процеси. Те бяха породени основно от възстановяването на икономиките на двете суперсили, което тласна нагоре търсенето на суровини и материали и съответно - цената им. Най-осезателно това се почувства при петрола. Неговата стойност скочи от 34 долара за барел през лятото на 2004 г. до 75 долара сега. Т.е. повишението е 100 процента.
С цел да се свие паричната маса в свободно обращение и да се ограничи покупателната способност на физическите и юридическите лица централните банки подеха битка срещу инфлацията.
В периода от юни 2003-а до юни 2004 г. основната лихва по федералните фондове, които са водещ източник на ликвидност за щатския долар, се задържа на рекордно ниското ниво от едва 1 процент. От лятото на 2004 г. до сега обаче в 17 поредни покачвания, всичките със стъпка от 25 базисни точки, доведоха основната лихва до 5.25%, каквото е нивото й в момента. На срещата на управителния съвет на комитета по ликвидност на Федералния резерв, насрочена за 8 август, се очаква това ниво да бъде препотвърдено. Това събитие е особено важно, защото действията на централната банка на САЩ имат огромно значение и за политиката на Европейската централна банка, а нейните действия оказват пряко влияние върху лихвите у нас.
Например лихвите в Европа започнаха да растат, но една година след тези в Щатите. В продължение на цели две години - от юни 2003-а до лятото на 2005 г. те бяха закотвени на ниво от 2 процента. В момента основната минимална рефинансираща лихва в Европа е 3% (в сила от 3 август 2006 година). Тя има да догонва нивата зад Океана - факт, който в съчетание с добрите показатели на икономиката на Стария континент и с прогнозите за ескалиране на инфлационните процеси са основните причини широко да се очаква тя да достигне нивото от 3.5% до края на годината.
Основната лихва в България се обявява от Българска народна банка (БНБ), но тя е пряко отражение на нивата на лихвите на междубанковия паричен пазар по еднодневните депозитни сделки. Овърнайт депозитите у нас като обем и като лихвени нива са изцяло подчинени на лихвите на европейския финансов пазар, защото търговските ни банки могат за броени минути да прехвърлят средствата си в евро, поддържани при първокласни европейски банки, и да ги превалутират в левове, и то по фиксинга на БНБ. Също от 2005 г. нивата на ОЛП у нас са все по-високи. От 1.89% през февруари 2005 г. основната лихва е в непрекъснат подем, за да достигне в момента 2.80 процента. Очаквам средното ниво на лихвите по еднодневните депозити в левове за настоящия месец да се повишат до 2.95% и това да бъде основната лихва у нас, валидна за септември.
Търговските ни банки успешно приключиха поредния едномесечен регулационен период за минималните задължителни резерви. Доказателство за това са сравнително ниските лихви по най-търгуваните овърнайт депозити. Средно за седмицата те се установиха на ниво от 2.79%, като в последния ден за регулация, 3 август, бяха регистрирани сделки и при 2.69 процента. Среднодневните достигнати обеми от около 200 млн. лв. - обичайни количества, договаряни на междубанковия пазар от началото на годината, внасяха допълнително потвърждение, че ликвидността в банковата ни система е отлична, а междубанковият пазар е добре балансиран.
През следващата седмица очаквам ликвидността у нас да се запази в отлична форма, още повече че банките очакват в периода до 17 август в сметките им в БНБ да бъдат вкарани 415 млн. лева чрез отделни траншове за изплащане на пенсии. Въпреки това от средата на следващия едноседмичен период лихвите ще се повишат, тъй като от 9 август започва новият регулационен период за минималните резерви в Европа, влиза в сила и основната лихва в еврозоната от 3 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във