Банкеръ Daily

Пари и пазари

Пандемията тества доверието в долара

Американският долар приключи най-слабия си месец за последното десетилетие, а еврото постигна най-мощния си ръст за същия период. Британският паунд отчете най-печелившия юли от 1990-а насам и за първи път от началото на годината всичките основни валути поскъпнаха към зелените пари.

Доларовият индекс, който следи пазарната оценка на щатската парична единица към едрите й конкуренти падна с 5% през миналия месец, което изглежда скромно постижение, но за сравнително стабилния напоследък междубанков валутен пазар си е направо драматично.    

Низходящото движение на световната резервна валута се ускори след идеята на Доналд Тръмп да отложи провеждането на изборите за президент заради пандемията, която за кратко обезцени долара до 1.19 за едно евро. И макар че впоследствие той се отказа от нея, а зелените пари се върнаха под 1.18 долара за едно евро, положението им изобщо не е розово. Падащите лихвени проценти, прекалено ниската реална доходност на американските държавни облигации и разочарованието от отговора на Белия дом на заразата продължават да работят срещу щатската валута. 

Най-голямото световно стопанство отчете 32.9% спад на годишна база през второто тримесечие и на практика е в техническа рецесия. Заявленията за обезщетение при безработица пък са достигнали 1.434 млн. в периода 18-25 юли - 19-а поредна седмица с резултат над 1 млн. броя. Увеличените с 867 хил. - до общо 17.018 млн. американци, които получават обезщетения за безработни за по-дълъг период, пък са предупреждение за пораженията от нов взрив на пандемията върху американската икономика.  

По правило поевтиняването на зелените пари е знак за оптимизъм за глобалното стопанство и показва, че другите държави имат благоприятни перспективи за растеж, а инвеститорите в щатски активи са склонни да влагат парите си в по-рискови дестинации.

Този път обаче нещата са съвсем различни. Спадът на долара се ускори през последната седмица, а цените на правителствените облигации останаха рекордно високи - отражение на очакванията за нисък растеж и търсене на спасителни финансови убежища. А това предполага, че инвеститорите са открили специфичен американски проблем. 

Златото достигна до рекордните 1983 щ. долара за тройунция в края на юли и дори британският паунд, който покрай бъркотията около BREXIT в съчетание с COVID-19 е най-слаб сред основните валути, се изкачи до 1.3170  щ. долара на 31 юли - 5.8% месечен ръст - най-мощен от 2009-а насам.   

Пандемията и стимулите в съзаклятие срещу долара 

Основният виновник за слабостта на зелените пари е резкият ръст на броя на заразените от коронавируса в САЩ, който провокира опасения от нов кръг принудителни икономически "ваканции" и карантини. В последното официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв неговият председател Джеръм Пауъл предупреди, че посоката на американското стопанство ще "зависи в най-голяма степен от развитието на вируса". Което, в комбинация с готовността на централните банкери да подкрепят националната икономика, означава нови стимули през идните месеци и клонящи към нулата лихви и доходност на облигациите.  

Налице са и доста по-фундаментални тревоги. Някои анализатори вече питат открито дали щатските институции не са прекалено слаби, за да разчита светът на долара. Американските политици пък стават все по-разединени и нефункционални точно когато Европейският съюз показва нови признаци за обединение и общи цели. 

Претенциите на еврото

В най-голяма степен спадът на долара е срещу еврото, което е поскъпнало с 10% към американската валута от май насам. Тази тенденция укрепна през юли, когато лидерите на страните членки на ЕС се споразумяха за спасителния пакет на блока в отговор на пандемията и за потенциални емисии на нови общи дългови книжа. Освен че контрастира рязко с политическата парализа отвъд Атлантика, европейското съгласие открива възможност за по-решителни съвместни инициативи на иституционално равнище и за по-ликвидна и привлекателна валута за дългосрочните инвеститори, каквито са централните банки.  

Брад Сетсер - бивш високопоставен служител в щатското министерство на финансите, който в момента е член на Съвета за международни отношения - смята за "нереалистично" убеждението, че еврото изведнъж ще замести долара. Академичната общност пък е обединена около становището, че моментът за решителен отказ в световен план от инвестиции в долари все още не е настъпил. А мощният прилив на средства в зелените пари от началото на пандемията през март "дори е заздравил международната им роля", посочва Хюн Сонг Шин - шеф на звеното за изследвания в Банката за международни разплащания (БМР).

Последните налични официални данни за валутните резерви на централните банки показват, че делът на щатската валута в запасите им се е повишил през първото тримесечие до почти 62% от общото им количество от грубо 11 трлн. щ. долара. Това е само с 2% под доларовото участие през 2008-а, по данни на МВФ. Делът на еврото, достигнал върховите 28% през 2009-а, пък през първото тримесечие на 2020-а е паднал до 20 процента. 

БМР отчита също, че доларът е задълбочил присъствието си и в световния валутен обмен, като близо 88% от сделките на пазара със среднодневен оборот от 6.6 трлн. долара са били с участието на зелените пари. Което ограничава възмоностите на централните банки да се еманципират от долара. 

В сутрешната валутна търговия на 3 август зелените пари се търгуваха за 1.1770 щ. долара за едно евро и 1.31 долара за един брит. паунд, а златото за незабавна доставка се котираше за 1973 долара за тройунция. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във