Банкеръ Daily

Пари и пазари

Отбелязваме 172 години от рождението на Христо Ботев

На днешния ден можем да си спомним за Христо Ботев - революционера, поета и публициста.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (25 декември 1847 г. стар стил) в Калофер, в семейството на учителя, книжовник и обществен деец - даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Има и други хипотези за родното му място, които днес се отхвърлят от изследователите - че той е "из Карлово", както пише в едно официално писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както споменава самият Ботев в статията си "Примери от турското правосъдие". Освен Христо Ботев, семейството има още осем деца.

Негов пръв учител е баща му.

През есента на 1863 година Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса.  Още с постъпването си в гимназията Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, и често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители.

Макар че не посещава често училището, Ботев прекарва дълго време в различни библиотеки, най-вече в Българската библиотека "Юрий Венелин", която се помещава в дома на Тошков (заможен търговец, роден в Калофер и познат на баща му). Ботев чете главно руски автори, като е особено впечатлен от Николай Чернишевски и Иван Тургенев. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на когото помага с руски преводи на български народни песни. Според неговия съученик Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година Ботев работи върху своето стихотворение "Майце си", консултирайки се с Григорович, и дори по това време го изпраща на Петко Славейков в Цариград. Достоверността на това сведение не е изяснена, тъй като стихотворението е публикувано от Славейков едва няколко години по-късно.

През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември. Той прекарва там няколко месеца, но в началото на следващата година получава известие, че баща му е тежко болен, и решава да се върне у дома. 

След пристигането си в Калофер Ботев замества болния си баща, като поема част от часовете му в училището. По това време, на 15 април 1867 г., във вестник "Гайда", издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано стихотворение на Христо Ботев - "Майце си". То е отпечатано без посочен автор и изглежда познатите му не разбират, че стихотворението е негово. При отбелязването на  Деня на Свети Кирил и Методий на 11 май същата година Ботев държи импровизирана реч, в която критикува умереността на националното движение, насочено по това време главно към създаването на самостоятелна църква. Речта предизвиква опасения от ответни действия на полицията, но до такива не се стига.

По време на престоя си в Калофер Ботев често се среща с Парашкева Шушулова, учителка в местното девическо училище, която се смята за най-вероятния прототип на любимата от стихотворенията "До моето първо либе", "На прощаване" и "Ней". Друга хипотеза е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния.

През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и Ботьо Петков успява да издейства от Виктор Григорович възстановяването на стипендията на Христо, така че той да довърши образованието. Бащата му дава известна сума и го изпраща отново за Цариград и Одеса, но без да извести семейството си Христо Ботев се отклонява от пътя и през септември пристига в Румъния, в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове - сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври.

През декември се установява в Браила, където се намират много хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети. По-късно той се оплаква, че българи в Браила му обещават стипендия, с която да отиде да следва в Прага, но това така и не се осъществява. И така започва неговата революционна и публицистична дейност. В Браила започва работа като словослагател при калофереца Димитър Паничков, собственик на печатница, в която се печата и вестник "Дунавска зора" на живеещия по това време в града Добри Войников. През януари 1868 година в този вестник излиза второто публикувано стихотворение на Ботев - "Към брата си". По това време той съобщава във вестника за намерението си да издаде книга със свои стихове и проза, но то не се осъществява и не е изяснено какво би включвал този сборник.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Като национален революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на "просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във