Банкеръ Daily

Пари и пазари

Осло бръкна в петролната "касичка"

Норвегия е изтеглила почти 400 млн. щ. долара от държавния си фонд през август - първият подобен ход от 2016-а насам, информира агенция "Блумбърг". Най-голямата производителка на петрол в  Западна Европа се възползва от огромната наличност в държавната "касичка" (грубо 1 трлн. щ. долара) в хода на спада на нефтените котировки, достигнали в началото на август до най-ниската си стойност за последните седем месеца. Тегленията от най-богатото държавно дружество в света се случват рядко и по правило - по време на колапс на цените на черното злато. Огромният фискален буфер, който предоставя фонда, помага на Норвежката централна банка да "страни" от екстремните монетарни стимули, до които прибягват "колежките" й от останалия свят.

Очаква се министерството на финансите в Осло да изложи официалните причини за тегленето на споменатите суми. Решението обаче предполага, че бюджетът на Норвегия е станал по-силно зависим от колебанията на цените на суровините след като консервативното правителство на страната похарчи рекордни суми от приходите от природни горива. Все пак  августовското "посегателство" върху средствата във фонда изненада експертите. От една страна, защото петролните котировки не са се понижили кой знае колко. От друга - защото норвежкият кабинет обяви в ревизирания си бюджет през май, че очаква да депозира общо 34 млрд. крони (3.7 млрд. щ. долара) в дружеството през тази година. Тегленето снижава размера на чистите депозити до края на август до 19.9 млрд. крони - сума, която е доста далеч от заявените бюджетни намерения на Осло. Правителството ще представи бюджета си за 2020-а на 7 октомври, включително и осъвременена прогноза за 2019-а.

Базовият сорт "Брент" падна до около 56 щ. долара за барел в началото на август под натиска на търговските войни и заради по-слабия ръст на търсенето на черно злато в световен мащаб. В късната следобедна търговия на 1 октомври пък контрактите "Брент" с доставка през декември се търгуваха за 59.62 щ. долара за барел. Котировките са доста под правителствените оценки в ревизирания бюджет, които са в диапазона от 67 до 70 щ. долара за барел за последните пет месеца на 2019-а. Това свежда прогнозираната средна годишна цена на черното злато до 559 крони или грубо 61 щ. долара за барел по валутния курс от 1 октомври. Норвежката централна банка пък обяви в края на август, че планира да увеличи дневните си покупки на норвежки крони с 40% през септември спрямо предишния месец - вероятен сигнал, че повече постъпления от черно злато в чуждестранни валути трябва да бъдат конвертирани в националната парична единица за държавни разходи.

Норвегия, която добива петрол и газ от 70-е години на миналия век, използва приходите от данъци върху добива на горива, от държавните дялове в офшорни петролни полета и от дивидентите от норвежката мултинационална петролна компания Equinor, за да попълва бюджетните дефицити със самоналожено правило да не харчи повече от 3% годишно от наличността в държавния фонд. До 2016-а общите петролни простъпления са били превъзходен "лек" за дефицита, позволявайки на Осло да прехвърля тлъсти суми в дружеството, чиято наличност надхвърли 1 трлн. щ. долара. Премиерът на консерваторите - госпожа Ерна Солберг, която стана първият държавен глава, "бръкнал" в "касичката", увеличи използването на националните приходи от черно злато до рекордно високи равнища. Правителството планира да похарчи 238 млрд. щ. долара от петролното си "богатство" през 2019-а срещу 214 млрд. долара през 2018-а. Дори в този случай тегленията през 2016-а и 2017-а са били доста под годишните вноски във фонда от грубо 200 млрд. крони от дивиденти от акции, лихвени плащания на облигации и приходи от данъци на недвижими имоти, в които инвестира дружеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във