Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ОЧАКВАМ СИЛЕН И СТАБИЛЕН ДОЛАР

Андрей Пръмов е финансов анализатор, член на УС на фондация Атанас Буров, бивш председател на Арбитражния съд на Българската фондова борса, управител на Адлон Дисконт ООД.
Г-н Пръмов, каква е вашата прогноза за движението на курса долар-евро през тази година? Ще се запази ли тенденцията за отслабване на американските пари спрямо валутата на Стария континент, която доминираше през 2005 година?
- Всъщност миналата година курсът на долара поскъпна спрямо еврото с около 17 евроцента. Въпреки това в края на 2005-а всички водещи инвестиционни банки прогнозираха, че през тази година ще има рязко поевтиняване на американската валута - до 1.30-1.40 долар за евро в края на 2006-а. В последните седмици сме свидетели на видимо поскъпване на долара, но въпреки това очакванията за сериозен спад на долара се запазват.
Аз не съм съгласен с тези прогнози. Те се базират на виждането, че темповете на икономическо развитие в САЩ ще се забавят в сравнение с тези в Европа. Досега бяхме свидетели на неколкократното увеличение на основния лихвен процент в Америка, докато на Стария континент този показател остава непроменен. Затова универсалната прогноза на инвестиционните банки е, че през 2006 г. Федералният резерв на САЩ ще спре да покачва лихвения процент, докато в Европа цикълът тепърва започва. Но според мен и това предвиждане е малко вероятно.
Кое ви дава основание да не сте съгласен с прогнозите за продължаващ спад на зелените пари?
- Подценява се ускорението, което придоби американската икономика. Затова се предполага, че Федералният резерв ще противодейства на забавения темп на икономическия растеж на САЩ, като спре да покачва лихвите. Мисля, че това не може да стане на този етап. Затова прогнозата, че лихвите зад Океана ще спрат на ниво 4.75-5%, а в Европа ще се качат до 3-3.5% в края на годината, просто няма да се сбъдне.
Мисля, че американските лихви ще се качат до 5.5%, а защо не и до 6% в края на 2006 г. или най-късно в началото на 2007 година. Докато в Европа ще станем свидетели най-много на две покачвания от по 0.25 процента. Причината е, че структурните икономически проблеми в Европа са прекалено дълбоки. Колкото и да е независима Европейската централна банка, тя не може да не си дава сметка за ефекта, който едно по-значително покачване на лихвените проценти ще окаже върху зачатъците на икономически подем. Истината е, че на Стария континент едва сега се забелязват първите признаци на икономически подем - нещо, което САЩ изживяха преди години. Докато сега те се движат на четвърта, пета, шеста скорост и оборотите на развитието им не спадат.
Така че лихвеният диференциал ще се запази и горещите пари, т.е. краткосрочните ресурси, които поддържат дефицитите по текущите сметки, ще се насочат отново в долара. Това се случи и миналата година, а и в предишни години.
Повечето световни анализатори са на мнение, че курсът на долара ще отслабва, тъй като САЩ имат рекорден дефицит по текущата сметка, както и бюджетен дефицит. Смята се, че тези двойни дефицити трябва да се поддържат с нисък курс на долара. Вярна ли е тази теза?
- Изобщо не съм съгласен. Същите глупости ги говорят някои кабинетни учени у нас по отношение на курса на лева. Те твърдят, че националната ни валута едва ли не трябва да се девалвира, за да си оправим дефицита по текущата сметка. Извинете ме, но това са глупости на търкалета, които са били валидни единствено до момента, когато валутите са имали някакво златно покритие, т.е. били са съпоставими. Няма да навлизам повече в теорията, но ще кажа следното: единият от начините да се покрива дефицитът, съответно вътрешното потребление, което е основната движеща сила на икономическото развитие на Америка, е да се поддържа стабилна и силна валута. Защото ако курсът варира прекалено много, то инвестициите няма да се насочат към САЩ, съответно поддържането на дефицита става невъзможно.
Доколко този модел се приема от администрацията на САЩ, след като, независимо от риториката, американското правителство толерира спада на долара?
- Мисля, че тя вече разбра, че със слаб долар няма да преодолее дефицитите. Администрацията на САЩ е всесилна, но това не я прави по-умна. Поевтиняването на долара беше грешка, защото именно тогава се увеличиха търговският и бюджетният дефицит на страната. Нека припомним, че администрацията на Клинтън беше схванала трика със стабилната и силна валута. И през осемте години, в които Боб Рубин беше министър на финансите, доларът беше силен. През първия мандат на Буш-младши се опитаха да коригират дефицитите, намалявайки курса на долара. Но не се получи. Напротив, намаляха инвестициите в краткосрочните парични инструменти на САЩ, които поддържат дефицита така, че да не се срути финансовата система. Точно затова те спряха да девалвират долара с приказки и действия - нещо, което продължи повече от четири години. Само че и това поведение отива в историята. Според мен конструкцията силен, към стабилен, спрямо останалите валути от Азия и Европа, долар отново е валидна. Тя ще позволи на партньорите на САЩ да изнасят по-конкурентно своите стоки и услуги, с което едновременно ще поддържат собствения си икономически растеж и ще задоволяват потребностите на американския консуматор. Точно затова смятам, че дори и да не расте, то курсът на долара няма да спада с темповете, които предвиждат големите инвестиционни банки през тази година.
Можем ли да кажем някаква абсолютна сума за курса долар-евро за 2006 година?
- От години се опитвам да не изпадам в подобна конкретика. Струва ми се вероятно да станем свидетели на колебания в рамките на 1.16 долара за евро до към 1.25-1.26 долара за евро. Все пак трудно е да се преценяват конкретни нива, тъй като твърде много фактори влияят върху валутната търговия, които са просто непредвидими. Или както сполучливо каза Алан Грийнспън: Хвърлянето на ези-тура е далеч по-сигурен начин да се предвиждат валутните колебания, отколкото всякакви методи на фундаменталния и техническия анализ.
Не крие ли валутни изненади една набираща вече скорост истерия около Иран?
- Пазарът не е истеричен около конфликта Иран. Анализаторите не го разглеждат като фундаментален, който би разтърсил световната икономика. И това си личи - индексите на акциите се качиха. Вчера (б.а. - 7 февруари) цената на златото падна с 19.90 долара за тройунция само за един ден. Не си спомням подобно нещо да се е случвало през последните 20 години. Доларът възвърна позициите си, след като за кратко беше поевтинял спекулативно.
Мисля, че пазарите биха реагирали, когато Иран наистина започне да става реална заплаха заради проектите си за обогатяване на уран. Засега сме свидетели само на приказки и плахи действия, които винаги могат да имат обратен ход. От друга страна, САЩ в момента нямат никакви военни опции. Това обаче няма да е така в обозримо бъдеще, да речем, до края на годината. Факт е, че в момента САЩ имат близо 200 хиляди войници в региона, в това число в Афганистан и в Ирак. Сега те не могат да предприемат военна операция, а дистанционните удари ще бъдат нискоефективни. Дали обаче това ще е така след шест месеца?
Знаем, че Чичо Сам никога не забравя кои са приоритетите му. Той е човекът с глобалните приоритети. Затова рано или късно Иран ще трябва да се справи със ситуацията, която до голяма степен сам забърка. Тук не става дума за измислени оръжия за масово поразяване, както е в Ирак. А за реална заплаха, която би повлияла много сериозно на пазарите, ако ескалира.
До каква степен и колко голямо може да бъде влиянието на евентуален бъдещ конфликт в Иран върху световните валутни и борсови пазари?
- Това не може да се предскаже. Без съмнение обаче един военен конфликт в Иран ще се отрази негативно на долара и ще доведе до моментален спад. Ще бъдат ударени петролните пазари. А цената на златото ще отиде нагоре. Това обаче няма да се случи по-рано от шест месеца, а много е възможно да настъпи към края на годината.
Доколко азиатските икономики влияят на курса на долара?
- Ако говорим за Китай, той има фиксиран курс на йената спрямо някаква кошница от валути, която обаче още не е обявена. Китайската валута тепърва ще се преоценява спрямо пазарите. Оттам не можеш да изнасяш валута, капиталовите им пазари са затворени, а инвестициите им трудно излизат от държавата. Затова курсът на йената е нереален. Ето защо не е и съвсем точна оценката за реалната тежест на китайската икономика в глобалната икономика. Тъй че можем само да предполагаме, че азиатските валути имат някакво влияние върху американската икономика. Просто защото те са манипулирани валути.
Иначе японската валута е силно подценена, лихвите на централната банка са отрицателни, има неограничена ликвидност. Агентите на пазара очакват евентуално поскъпване заради нивото на лихвите, но и то е доста имагинерно.
И за Азия важи това, което е нужно на Европа. Те имат нужда от силен и стабилен долар, защото това им помага да изнасят конкурентно за САЩ и дава сигурност на инвестициите им. Изобщо, ако се задълбочим в тези процеси, ще се окаже, че Мазда, която се продава в САЩ, всъщност е американска фирма. Корейската Деу всъщност е Дженеръл мотърс. Фланелките с надпис, произведено в Китай, всъщност са на Найки. Това е глобализацията. Е, търговският баланс на САЩ бил отрицателен, много важно. По-съществен е балансът на Дженерал мотърс, защото от това зависят реалните работни места, печалбите, данъците и т.н.
Да се пренесем отново на българска почва, как приемате предложенията за преоценка на лева към еврото в съотношение 1:3?
- С тотално пренебрежение. Това са кабинетни, алогични и лишени от всякакво практическо съдържание глупости. По-важно е какви са балансите на БНБ. Щом те ясно показват, че имаме достатъчно валута, която да покрива левовете в обращение, няма място за притеснение. Най-малкото е факт, че валутният резерв на Централната банка расте, а не намалява. Докато тази тенденция продължава едно евро винаги ще е равно на 1.95583 лева.
Излиза, че подобни теории са нещо като поредните непохватни опити за дестабилизиране на Валутния борд в страната?
- Възможно е да е така, макар че е безсмислено. Все пак ми се струва, че става дума за желание на някои хора да блеснат пред публиката.
Как се отнасяте към поредната доза мерки за затягане на примката около банковото кредитиране от страна на Международния валутен фонд?
- Отрицателно. Преди всичко не смятам, че те ще бъдат възможни. Не си представям как МВФ ще наложи възбрана за кредитиране на УниКредито, Райфайзенбанк и т.н. Частното кредитиране няма нищо общо с държавното. Както и стопанският риск няма нищо общо с държавния риск. В случая не се нарушават нито устоите на платежния баланс, нито финансовата стабилност. Пък и самият риск не е български, тъй като евентуални проблеми с обслужването на потребителските кредити ще резонират в централите на въпросните банки, които са с консолидирани баланси.
Защо тогава в някои среди се коментира, че е възможно да настъпи финансов апокалипсис, аналогичен с кризата от 1996/1997-а?
- Абсолютно са ми непонятни подобни аналогии. Имаме толкова ефективна система за банков надзор, имаме препълнени с пари гаранционни фондове, както и достатъчно агенти във финансовата система - застрахователни и пенсионни дружества, които да гарантират нейната стабилност. Отгоре на всичко през последните години бюджетът е с излишък. А и държавният дълг спада.
Факт е също, че делът на потребителските заеми спрямо производствените е много по-малък. И това лесно може да се провери. И най-накрая - не е вярно, че това са някакви чуждестранни пари, които могат да сринат българската икономическа стабилност. Която и банка да попитате, тя ще ви каже, че кредитира за сметка на ръста на депозитите. Това означава, че банките само преразпределят покупателния потенциал от един кръг свои клиенти към друг кръг свои клиенти. А точно това им е работата, каквото и да мисли МВФ по въпроса. Явно там има чиновници, които не са наясно, че преходът у нас е започнал преди 15 години или ни приравняват към държавите от Третия свят.
А как тълкувате рецептата на Фонда, според която дупката в платежния баланс на България ще се свива чрез намаляване на потреблението и увеличение на данъците?
- Не смятам, че подобни мерки могат да свият потреблението. Ние 50 години сме потребявали по-малко, отколкото другите нации. Така че сега е дошло времето да наваксваме. Естествено, че ще растат потребителските кредити. Не може да переш с пералнята на прабаба си. Просто житейската логика е по-силна от всякакви предписания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във