Банкеръ Weekly

Пари и пазари

О, българино, защо се срамиш да инвестираш тук

Маджуро (Majuro) е столица и най-големият град в островната държава Република Маршалови острови - магнит за българските инвеститори.

Всяка чуждестранна инвестиция винаги ни радва, тъй като  е ценна с възможността  у нас да влезе  ново производство, нова технология или други някакви иновации. Спорим дали дадена компания е достатъчно голяма, защо не е вложила повече пари, колко и какви работни места ще създаде и се ядосваме, че някаква  инвестиция е заобиколила България. Без да си даваме сметка, че инвестирането е процес, който протича на приливи и отливи, зависим е от политически, от икономически, климатични, екологични и различни други причини. Често  не се замисляме за това, че  не използваме изцяло и финансовите, и човешките  ресурси, които имаме в страната, за да покажем на света, че ни има и че можем да правим иновативни продукти, например.

Ако се зачетем в последните публични данни от БНБ ще видим, че и българските бизнесмени често поглеждат  през  границата  и изнасят капитали в страни из  целия свят - и в големи, и в малки, и във важни и в незначителни държави. Всеки го прави според разбиранията и интересите си, разбира се. Има случаи на построени навън заводи, но и на скътани в някоя офшорка "бели пари за черни дни". Вярно е, че българската икономика е малка като възможности и за развитие, и като потребление, и логично на някои компании им отесняват националните граници в търсене на суровини,на  кадри и пазари.

Числата показват, че преките инвестиции на фирми от България в чужбина възлизат на 2.51 млрд. евро, разпределени в деветнайсет различни сектори. В 104 страни - и офшорни зони, и големи икономики, и съвсем незначителни дестинации, и на всички континенти, различни български фирми са вложили средства в свои проекти.

В осем държави българските предприемачи са изнесли (или инвестирали) по над 100 млн. евро от "своите" пари.

Най-голяма е сумата на инвестицията  в Сърбия -

249 млн. евро. Някои български фирми са участвали в приватизацията или пък са развили свои нови проекти. Силно влияние върху избора им оказва наличие на предимства като географската близост, ниските транспортни разходи, езикова близост.  Към момента, търговските отношения между България и Сърбия са регулирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Република Сърбия, подписано през 2013-а. Според  броя на фирмите, участващи  в приватизацията и според реализираните инвестиции в Сърбия страната ни  заема водещи позиции. Повече от петдесет фирми с български или със смесен капитал развиват дейност тук. На сръбския пазар са представени някои от по-големите   български фирми: "Приста Ойл", "Рубела", "Офис 1 Суперстор", "Техномаркет", "Интертръст Холдинг", "Фикосота синтез" и други.

Изненадващо или пък не, почти същата сума - 237 млн. евро, се е вляла в икономиката на Република Маршалови острови - малка островна държава в Микронезия, част от Океания. Намира се  около екватора, насред Тихия океан. Населението на островната република е около 53 158 души, разпръснато е в над 29 коралови атола, състоящи се от 1156 отделни острови. Какво по-удобно място за бизнес. С подписания през 1986 г. Договор за свободна асоциация, САЩ  де факто признават независимостта на Република Маршалови острови, а от своя страна новата държава предоставя на САЩ правото да запазят разположените на нейна територия свои  военни бази и персонала им. А и отбраната на страната е задължение на САЩ.

Основа на икономиката на Маршаловите острови е риболовът, допълват го отглеждането  на кокосови палми и на хлебно дърво. Добиват се също и фосфати. Износът се състои от кокосово масло, корали, риба и фосфати, но се налага страната да внася голяма част други стоки за вътрешно потребление. Наемът, който САЩ плащат за военната си база на остров Кваджалейн, заедно със американските помощи, осигуряват значителна част от приходите на страната. Около 1/10 от трудоспособното население е заето в туризма. Улига е център на банковата и туристическата дейност.

Естествено сред предпочитаните дестинации за инвестиции от българските предприемачи е и Германия, най-важният ни външнотърговски партньор. А в най-голямата европейска икономика са вложени 213.1 млн. евро. През миналата година стокообменът с Германия достигна рекордните  8.46 млрд. евро, което е ръст от 3.7%, а страната държи дял от 13.4% от търговията на България.

Към Румъния сме  насочили 186.3 млн. евро. Това е логично предвид близостта между страните и съответно заради ниските транспортни разходи. И наличието на суровини и работна ръка, както и големият пазар на северната ни съседка привличат нашите предприемачи. Сред регистрираните български компании в Румъния са: "Приста ойл", "Белла България", "Еврохолд България", "Каолин", "Монбат", "Техномаркет", "Ер Би Ел Фууд", "Сис индъстрис", "Фикосота" и други.

Икономиката на Италия е привлякла 184.7 млн. евро български инвестиции. Страната е на трето място сред водещи търговско-икономически партньори на България. Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават ниските транспортни разходи и приемливите в сравнение с трети страни цени на българските стоки. Не е без значение  и тяхното съответствие с  изискванията на италианския  пазар, както и качеството на предлаганите български стоки. През последните пет години стокообменът между двете страни  стабилно надхвърля  четири милиарда евро. През миналата година вносът от Ботуша е в размер на 2.50 млрд. евро и  расте с 3.4 на сто. А фирмите от двете страни са обменили стоки общо за 4.69 млрд. евро.

 


Холандия е вратата за чуждестранните инвестиции у нас


Проекти за сума от 151.7 млн. евро са предпочели уюта на Нидерландия. Кралството е един от традиционните и важни търговски партньори на България. През миналата година вносът от "ниската земя" е на стойност 1.21 млрд. евро, а търговското салдо е отрицателно за България. Стокообменът е бил на стойност 1.96 млрд.евро. Нидерландия се нарежда на десето място в износа и на девето във вноса сред нашите партньори.

Предимството на малката страна в Западна Европа идва както от прословутата холандска практичност, така и от една абревиатура - B.V. (Vennootschap Met Beperkte Aansparkelij kheid - правна форма, означаваща дружество с ограничена отговорност). С нея се означава формата на собственост на регистрираните в Холандия определени видове фирми от други страни. Държавата не е класически пример за страна с офшорна юрисдикция*, но от години също предоставя възможността за създаване на дружества, които при определени условия  ползват  данъчни облекчения.

Това прави "страната на лалетата" привлекателна за големите международни компании, които имат дейност и клонове в целия свят. В последните години и български фирми избират страната, за да скътат някой и друг лев от печалбите си или собствеността върху някоя компания например. Статистиката на БНБ подрежда инвестициите у нас според мястото на регистрация на фирмите, което създава затруднения   да се отчете каква част от всички холандски вложения в България са на "истински" фирми от Холандия или на такива, които са ползвали страната само като пощенска кутия. Примерите у нас не са малко - "Лукойл Нефтохим Бургас", "Метро Кеш енд Кери България", "Алстром Пауър България" и други фирми, които присъстват у нас чрез холандски дружества и именно тези инвестиции правят Холандия инвеститор номер 1 в България.

 

* С помощта на една правилно структурирана офшорна компания могат да се постигнат следните предимства: защита на собственост, анонимност и конфиденциалност, оптимизация на разходи, облекчени изисквания на отчетност и ниско ниво на бюрокрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във