Банкеръ Daily

Пари и пазари

Ново петролно находище разбуни духовете

В средата на Северно море четири метални платформи с тегло 100 хил. тона се извишават над петролно поле със запаси от черно злато за над 100 млрд. щ. долара. Находището - Johan Sverdrup - се намира в норвежки води, недалеч от границата с Великобритания. Официалното му откриване е планирано за 7 януари, но то вече поляризира мнението на обществеността. За застъпниците му Johan Sverdrup просто бележи възраждането на норвежкия нефтен сектор. За критиците обаче то е трагедия за околната среда, която показва колко трудно ще бъдат спрени климатичните промени. 

Оператор на полето е държавната компания на Норвегия - Equinor. То е сред първите находища, които преди повече от половин век са получили лиценз за проучване в континенталния шелф на страната. Съдържа около 2.7 млрд. барела петрол, което го прави най-голямото производствено поле в Западна Европа. Безспорното достойнство, както за Equinor, така и за норвежкото правителство, обаче е, че платформите се захранват с електрическа енергия от брега, а не с традиционните газови турбини. Това е коз в полза на защитниците на находището, които смятат, че ако светът продължи да разчита на черното злато и през идните десетилетия, то трябва да се добива от източници, отделящи минимални въглеродни емисии. В случая с Johan Sverdrup въпросното замърсяване е едва 700 г за всеки добит барел петрол срещу средно 18 кг в световен план. 

Малцина са подозирали съществуването на подобно мащабно находище през 2010-а когато независимата шведска нефтена група Lundin Petroleum открива петрол в Северно море. Бързо след това обаче става ясно, че това е гигантско поле, обещаващо да внесе около 900 млрд. крони (грубо 102 млрд. щ. долара) в държавната хазна на Норвегия през 50-годишния период до изчерпването му. Като доказателство за огромното значение на Johan Sverdrup за норвежката икономика, където производството на черно злато пада от началото на новото столетие, официалното му откриване на 7 януари ще бъде почетено както от краля, така и от премиера. От полето ще се помпат по около 450 хил. барела петрол дневно от следващото лято, а по време на върховата му експлоатация след втората фаза на разработването му, добивът ще достигне 660 хил. барела на ден. Според проекта, производствената цена ще е под 20 щ. долара за барел петрол. Намалението на разходите бе постигнато след мини-кризата в петролния бранш през 2015-а, която подтикна Equinor да направи сериозна редукция на производствените харчове. 

Засега мненията за евентуални нови големи разкрития на черно злато в Северно море са разделени като се има предвид колко много изследвания на региона са направени и от Норвегия и от Великобритания през последните 50 години. Осло обаче работи с пълна пара, въпреки че добивът на петрол е близо до най-ниските си равнища от три десетилетия насам (по-голямата част от производството на страна е природен газ). Норвежкото правителство е разрешило рекорден брой лицензи за сондажи от началото на 2019-а и храни надежди да открие гориво не само в Северно море, но и в Арктическия кръг и Баренцово море. Повече от половината петролни залежи на Норвегия остават скрити под земята, смята петролният директорат на страната.

Анализаторът на енергийната консултантска фирма "Уд Макензи" - Джейми Томпсън, посочва, че Скандинавската държава вече се е върнала на нивата на сондажи отпреди спада през 2015-а. Благодарение на щедрите данъчни отстъпки за проучванията и на увеличаващия се брой местни компании, които се включват в процеса (като Equinor, Lundin и Aker BP) Томпсън не определя Johan Sverdrup като последното голямо откритие. Анализаторът смята, че ако норвежките фирми продължат да правят сондажи и да поемат риск, те ще разкрият и други находища. Особено след като през 2019-а бе открито полето Glengorm в британската част на Северно море - най-голямото за последното десетилетие, макар и с една десета от резервите на Johan Sverdrup.

Голямото неизвестно е как усилията за ограничаване на затоплянето на климата на Земята до 1.5-2 градуса по Целзий според Парижкото споразумение ще засегне търсенето и предлагането на петрол. Equinor е оптимист, че добият нефт и газ ще останат конкурентни и през идните десетилетия и същевременно влага пари и в офшорни ветрогенератори. Норвежките природозащитници обаче оборват доводите за "зеления добив" на черно злато от Johan Sverdrup с мотив, че по-голяма част от вредните емисии се отделя при изгарянето на горивото, а не при производството му. И призовават петрола да си остане в земята, за да се постигнат парижките цели. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във