Банкеръ Daily

Пари и пазари

Новините тласнаха доходността надолу

Николай М. Ваньов,

Финансов експерт

           

Доходността по ключовите международни емисии държавен дълг пое по пътя на краткосрочната корекция през изминалата седмица и обърнаха посоката надолу. Основните фактори, които допринесоха за това бяха, както понижението на основните лихви от страна на Фед, така и проблемите с ликвидността на американския репо пазар, но ключово остана търсенето на правилната посока при повечето десетгодишни книжа.

Безспорно на пазарите в САЩ бе най-горещо през седмицата. От Федералния резерв не предоставиха никаква изненада на инвеститорите, срещайки пазарните очаквания за понижение от 25 базисни точки на основната лихва. След заседанието никой не бе особено изненадан от недоволството в Туитър на Тръмп, който нарече Пауъл и компания "страхливци". Далеч по-интересно бе на репо пазарите в САЩ, където липсата на незабавна ликвидност бе породена от края на сезона за плащане на корпоративни данъци и сериозните емисии на краткосрочни трежърита. В един момент, във вторник, овърнайт лихвите по доларите надхвърлиха 10%, а Федералната банка на Ню Йорк трябваше да се намеси със серия от репо операции, с които да се опита (неуспешно към края на седмицата) да свали лихвите до целевите равнища на ФЕД. Това бе и първата такава интервенция от 2008 г. насам, когато пресъхването на овърнайт ликвидността се дължеше на сериозното бягство от риска на банковия сектор. Тези събития повдигнаха редица въпроси относно възможността на Фед да поддържа ниските лихви и като цяло провокира търсене на сигурност в по-дългите матуритети. На тази база станахме свидетели на понижение на доходността по десетгодишните трежърита от 11.8 базисни точки до 1.78 на сто.

Движението по трежъритата се оказа бенчмарк за всички останали основни държавни ценни книжа (ДЦК). Десетгодишните немски бундове видяха спад на доходността от 6.3 базисни точки до 0.513%, докато доходът по сходните по матуритет френски книжа се понижи с 4.8 базисни точки до минус 0.220 на сто. Ключов за анализаторите се оказва въпросът с поисканите от Марио Драги фискални стимули. Правителствата на Нидерландия и Финландия показаха известна готовност за по-стимулираща растежа политика, но фокусът на всички е Германия. Ако най-голямата европейска икономика се откаже от стриктната си политика на балансиран бюджет и спиране на растежа на дълговете си от последните пет години, можем да станем свидетели на сериозен ръст на доходите в еврозоната, като катализиращият ефект в глобален мащаб може дори да надмине този от евентуално разрешаване на търговската война САЩ-Китай.

В периферията на еврозоната пазарите бяха по-скоро спокойни, като доходността по италианските десетгодишни книжа завърши седмицата при нива от 0.875% без промяна. Инвеститорите продължават да се доверяват на добрите икономически данни, идващи от Испания, които правят парламентарната "блокада" и липсата на коалиционно мнозинство и ново правителство, по-добре приети. Доходността по десетгодишните иберийски ДЦК отбеляза седмичен спад от 7.4 базисни точки до 0.224 на сто.

Във Великобритания инвеститорите бяха донякъде обнадеждени от изказване на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който в петък заяви, че сделка по Брексит може и да има преди 31 октомври. Основен въпрос остава дали пророгицията на парламента (спиране на работата му) няма да бъде прекратена от Върховния съд на Острова. Доходността по десетгодишните джилтове се движеше в унисон с глобалните пазари, отбелязвайки седмичен спад от 11.9 базисни точки до 0.644 сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във