Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НОВИ ПРИОРИТЕТИ ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ

Първата еврогодина на България бе натоварена с много очаквания - и от страна на бизнеса, и от страна на гражданите. Надявахме се на пореден бум в икономическото развитие, на повишаване на инвестиционната активност и увеличаване на трудовата заетост. Но всеки чел и чул достатъчно за процесите в ЕС бе наясно, че първата драма ще дойде от спекулативното повишение на цените. Нещо, което в действителност се случи.
Някои резултати от европейските ни очаквания вече са налице и изискват своята оценка.
Голям принос за стабилния растеж на брутния вътрешен продукт дава високата инвестиционна активност. По данни на Българската народна банка преките чуждестранни инвестиции у нас за 2007 г. възлизат на 5.7 млрд. евро. Българската агенция за инвестиции пък прогнозира, че след индексацията на данните през април размерът им може да надхвърли и 6 млрд. евро. Като абсолютна цифра резултатът е много добър, тъй като само за последните две години България е привлякла повече преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), отколкото са те за целия период от 1990 до 2005 г., коментира данните Стоян Сталев, изпълнителен директор на агенцията. Своя принос за този резултат дадоха стабилизацията (политическа и икономическа) на страната ни, разумната данъчна политика, както и приемането ни за член на Европейския съюз. За миналата година делът на преките чуждестранни инвестиции в брутния национален продукт е бил 19.9 на сто, което нарежда страната на първо място в Евросъюза по този показател.
Разбира се, този резултат от една страна радва, но в същото време той й подсказва, че базата на инвестициите до момента не е била особено висока. Въпреки това като положителен може да бъде определен фактът, че повечето от преките чуждестранни вложения са предимно на зелено, а не от приватизация.
Според Сталев страната ни има потенциал да запази този размер на привлечените инвестиции и през 2008 година. В същото време обаче се очаква притокът им да нараства по-бавно. Конюнктурата на пазара работеше за нас през миналата година, но световната икономическа криза прави инвеститорите все по-внимателни по отношение на това къде да се насочат и колко средства да отделят за нови придобивания. Освен това в света постоянно се появяват нови възможности, които също влияят върху потока на инвестициите.
Като обща сума чуждестранните вложения са добри за страната, но разпределението им по отрасли не допринася за увеличаване на износа и съответно - на приходите на страната.
Очертава се огромен дисбаланс
по отношение на разпределението на средствата по сектори, казват хората от Агенцията за инвестиции. Над две трети от тях са насочени към туризма и към бизнеса с недвижими имоти, като 37.8 на сто са в операции с имоти, отдаването им под наем и бизнес услуги. Други 30.6% отиват в строителството. На следващо място се нарежда преработващата промишленост със скромните 12.5 на сто. Така че за по-балансираното разпределяне на чуждестранните инвестиции у нас и по отрасли, и по райони има още какво да се желае. За
преориентацията на приоритетите
на държавата в тази посока говорят и промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Те предвиждат повече да не се стимулират туризмът, недвижимите имоти, въгледобивът, стоманодобивът, корабостроенето и производството на синтетични влакна.
През 2008 г. Агенцията ще подпомага основно проекти в производството на електроенергия от възобновяеми източници, както и услуги в компютърни технологии, научноизследователска и развойна дейност, здравеопазване и т.н. Тази промяна цели да се повиши конкурентоспособността на българската икономика. Но за една година едва ли може да бъде обърната пирамидата на инвестициите в недвижими имоти и производство.
Чуждестранните инвестиции са важен фактор за компенсиране на отрицателния платежен баланс на страната, но в същото време те не могат да бъдат дълготрайно решение на проблема. За страната е важно да се насърчават вложенията в областта на производството и съответно - това да води до ръст в износа ни. Анализът на структурата на вноса показва ръст на инвестиционните стоки. Това е положителна тенденция и би трябвало през идните години резултатите от инвестициите да се проявят в индустрията.
Географската структура на преките чуждестранни инвестиции у нас през миналата година също подсказва небалансираност. Великобритания води в класацията - с 15.9% от общия обем на вложенията, но те са основно в недвижимости и в търговия. Прави впечатление, че немският потенциал за производство у нас не е разгърнат в пълна степен, въпреки добрите политически отношения между страните ни. За съжаление Чехия и Полша, както и Китай като голям пазар, успяха да привлекат по-голямата част от немските инвестиции. Френските инвеститори също все още са далеч назад сред влагащите капиталите си у нас.
Ръстът на чуждестранните инвестиции в България обаче отново поставя въпроса за наличието на достатъчно на брой квалифицирана работна ръка. С премахването на редица гранични ограничения и свободното движение на хора се увеличи емиграцията, а демографските проблеми и застаряването на българското население задълбочиха допълнително
проблемите пред бизнеса
у нас. Статистиката постоянно показва данни за намаляване на безработицата у нас, но тя е резултат и от намаляването на броя на активно работещите. Търсейки изход от ситуацията, бизнесът ще трябва да си помогне сам, като се преструктурира и модернизира. Първа стъпка в тази посока е образованието. Крайно време е дейността на училището да се обвърже с нуждите от точно определени специалисти. Част от решението на проблема с кадрите е привличането на емигрантите и на етническите българи от съседните страни.
Радостта от отчетите за притока на чуждестранни инвестиции е едната страна на въпроса. Бизнесът (и български, и чуждестранен) вече е силно мобилен и постоянно търси местата, където би имал най-голяма изгода. Запазването на положителната инерция от последните две години обаче изисква да се мобилизират наличните ресурси, а държавата да води целенасочена политика за стимулиране на предприемачеството. Което означава както ниски данъци, така и намаляване на прилаганите разрешителни и лицензионни режими. Освен това все още не е решен и въпросът за подобряване на качеството на административното обслужване.

КАРЕ
ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕЗ 2008 ГОДИНА
В момента в Агенцията за инвестиции се разглеждат около 30 инвестиционни проекта на зелено. Всички те са насочени към производствения сектор. Няколко европейски предприятия поддоставчици в областта на автомобилостроенето проучват възможностите за изграждането на такива предприятия в България и в страните от региона. В началото на март беше направена първа копка на немски завод за авточасти в района на индустриалната зона Раковски. Очаква се до края на тази година той да влезе в експлоатация.
Положителен факт е, че почти всички инвеститори в промишлено производство, кандидатстващи за сертификат от агенцията, планират да изнасят продукцията си.

КАРЕ ФАКТИ
През 2007 г. агенцията е сертифицирала общо 62 инвестиционни проекта, като 58 от тях са били първи клас. Трябва да се отбележи, че половината от всички проекти са с българско участие. Общите вложения, които ще бъдат реализирани през следващите три години, възлизат на 9.26 млрд. лв., а заявените и разкрити нови работни места са 26 989.
Според промените в закона от тази година ще се сертифицират инвеститори само в два класа - А и Б, като при първия ще се признават вложения над 35 млн. евро, а при втория - между 20 и 35 млн. евро.
Вече отпадна и възможността за безвъзмездно предоставяне на земя.
Инвеститорите от клас А ще могат да ползват финансово подпомагане за изграждане на техническа инфраструктура и индивидуално административно обслужване.
За 2008 г. Агенцията за инвестиции разполага с бюджет от 20 млн. лв. за подпомагане на инвеститорите срещу около 14 млн. лв. за предишните две години. Предвид ограничените средства стремежът е, когато се финансира изграждането на инфраструктура за инвеститор от клас А, тя да може да се използва и от други компании в региона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във