Банкеръ Daily

Пари и пазари

Новата година започна с емоции

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Уличните  вълнения,  които белязаха последните часове от президентството на  Тръмп запазиха напрежението на пазарите включително и с това, че подсилиха очакването  че ще бъдат приложени нови и още по-големи финансови стимули, подкрепящи ръста на икономиката,  че ще бъдат въведени  нови, още по-строги антитръстови закони пред технологичния сектор. Ето защо инвеститорите се насочиха  към продажбата на книжа от  държавните щатски облигационни емисии както и на акциите на технологичните гиганти и се преориентираха към покупката на акциите на по-малки компании, както и на тези от енергетиката и от финансовия сектор. Доходността на американските 10-годишни облигации се повиши с 10 базисни точки - до над 1% на годишна база, а повлече  със себе си и немските книжа, които отбелязаха повишение от 5 базисни точки  - до минус 0.53 процента.

На политическата сцена у нас разривът между институциите става все по-явен на фона на най-новата интрига -  кога ще са изборите? Този факт обаче ни най-малко не  повлия на цената  на акциите,  нито на цената  на облигациите.

Българските еврооблигационни емисии устояват и  на международните ,пазарни  движения. Като цяло приз последните дни цената на по-дългосрочните ни емисии леко се повишава, а на по-краткосрочните - леко се понижава. В резултат на това  доходността на най-дългосрочните ни книжа, търгувани на международните финансови пазари, се понижи с по 1, 2 базисни точки, а на тези с по-къси срокове  - се повиши с 1 до 6 базисни точки.

В момента книжата  с падеж след 30 години се котират при 1.22% годишна доходност, а тези с падеж  след 14 и 10 години - съответно при 0.75% и 0.27% годишна доходност. Само тези три емисии  повишиха цената си през първите дни на новата година. Доходността на останалите е на отрицателна територия и е минус 0.05%, минус 0.15%, минус 0.33%, минус 0.35% и минус 0.38% на годишна база -  за книжата ни с падежи през  2028, 2027, 2024, 2023 и 2022 година.

Практически доходността на държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния  вторичен пазар останаха без изменение и през първите дни на новата  година. Една от причините  за  този ефект  е слабата им ликвидност. Обикновено сдобилите се с левови ДЦК, а това  са най-вече  търговски банки, застрахователни дружества и пенсионни компании, ги държат до падежа им. Свободната ликвидност в банковата система, след отчитане на минималните резерви и касовите наличности, е огромна и е от порядъка на 14 милиарда лева. Новите емисии, които Министерството на финансите пуска в обръщение на първичния  пазар не са големи като обем и обикновено покриват излизащите в падеж стари емисии. Това се случи през последните две години, но нека да припомня, че през 2018 г. падежите бяха за 1.24 милиарда лева, но не беше пусната в обръщение нито една нова емисия.

Българската народна банка вече обяви  , кои  са първичните  дилъри на държавни ценни книжа. Те са девет на брой. Сега остава Министерството на финансите да започне процедурата по изпълнението на заложеното в бюджета, а именно - продажбата на до 4.5 милиарда лева нови държавни ценни книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във