Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Уличните вълнения, които белязаха последните часове от президентството на Тръмп запазиха напрежението на пазарите включително и с това, че подсилиха очакването че ще бъдат приложени нови и още по-големи финансови стимули, подкрепящи ръста на икономиката, че ще бъдат въведени нови, още по-строги антитръстови закони пред технологичния сектор. Ето защо инвеститорите се насочиха към продажбата на книжа от държавните щатски облигационни емисии както и на акциите на технологичните гиганти и се преориентираха към покупката на акциите на по-малки компании, както и на тези от енергетиката и от финансовия сектор. Доходността на американските 10-годишни облигации се повиши с 10 базисни точки - до над 1% на годишна база, а повлече със себе си и немските книжа, които отбелязаха повишение от 5 базисни точки - до минус 0.53 процента.
На политическата сцена у нас разривът между институциите става все по-явен на фона на най-новата интрига - кога ще са изборите? Този факт обаче ни най-малко не повлия на цената на акциите, нито на цената на облигациите.
Българските еврооблигационни емисии устояват и на международните ,пазарни движения. Като цяло приз последните дни цената на по-дългосрочните ни емисии леко се повишава, а на по-краткосрочните - леко се понижава. В резултат на това доходността на най-дългосрочните ни книжа, търгувани на международните финансови пазари, се понижи с по 1, 2 базисни точки, а на тези с по-къси срокове - се повиши с 1 до 6 базисни точки.
В момента книжата с падеж след 30 години се котират при 1.22% годишна доходност, а тези с падеж след 14 и 10 години - съответно при 0.75% и 0.27% годишна доходност. Само тези три емисии повишиха цената си през първите дни на новата година. Доходността на останалите е на отрицателна територия и е минус 0.05%, минус 0.15%, минус 0.33%, минус 0.35% и минус 0.38% на годишна база - за книжата ни с падежи през 2028, 2027, 2024, 2023 и 2022 година.
Практически доходността на държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния вторичен пазар останаха без изменение и през първите дни на новата година. Една от причините за този ефект е слабата им ликвидност. Обикновено сдобилите се с левови ДЦК, а това са най-вече търговски банки, застрахователни дружества и пенсионни компании, ги държат до падежа им. Свободната ликвидност в банковата система, след отчитане на минималните резерви и касовите наличности, е огромна и е от порядъка на 14 милиарда лева. Новите емисии, които Министерството на финансите пуска в обръщение на първичния пазар не са големи като обем и обикновено покриват излизащите в падеж стари емисии. Това се случи през последните две години, но нека да припомня, че през 2018 г. падежите бяха за 1.24 милиарда лева, но не беше пусната в обръщение нито една нова емисия.
Българската народна банка вече обяви , кои са първичните дилъри на държавни ценни книжа. Те са девет на брой. Сега остава Министерството на финансите да започне процедурата по изпълнението на заложеното в бюджета, а именно - продажбата на до 4.5 милиарда лева нови държавни ценни книжа.
