Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Норвегия посегна към петролната "касичка"

Осло планира да изтегли рекордните 382 млрд. крони (37 млрд. щ. долара) от държавния си фонд - четворно повече от предишния си "рекорд" през 2016-а. Това става ясно от огласената на 12 май ревизия на бюджета на страната за 2020-а и показва графиката ина икономическите поражения от разпространението на COVID-19 в комбинация и с колапса на петролните котировки. Най-големият западноевропейски производител на черно злато в момента е заплашен от най-дълбокия икономически спад след втората световна вона.   

За първи път правителството на Норвегия ще изтегли от фонда  значително повече от постъпилите в него средства от дивиденти и от лихвени плащания. Активите на  държавния фонд  се оценяват на над 1 трлн. щ. долара. Финансовото министерство на страната очаква тазгодишните приходи във фонда да са в размер на 249 млрд. крони. Което означава, че за попълване на разликата ще трябва да се продадат активи за 133 млрд. крони (или 13 млрд. щ. долара). Мениджърите на фонда вероятно ще се насочат към портфейла от облигации като източник на нужните средства, които ще бъдат осигурени чрез  продажби на книжа и от задържан кеш при падежите на някои от дълговите инструменти. 

Правителството на Норвегия използва приходите си от бизнеса със суров петрол за да попълва  годишните бюджетни дефицити. До 2016-а т. нар. "структурен, петролно коригиран дефицит" е покриван от постъпленията в държавната хазна от нефтения бранш - от данъци, от дялове в офшорни полета и дивиденти от мултинационалния петролен гигант Equinor. А излишъците (ако има такива) се депозират именно в този фонд . През 2016-а и 2017-а депозитите се заменят от тегления след като приходите от черно злато се свиват сериозно заради срива на петролните котировки. "Петролната касичка" обаче успява да компенсира отлива със собствените си постъпления от управлението на активите. 

Безоблачните времена  обаче приключиха през тази година с настъплението на заразата по света. Норвежкият кабинет предвижда да похарчи рекордните 420 млрд. крони от приходите от черно злато и да формира  кризисни пакети, които трябва да подкрепят националната икономика. Шокът се задълбочи от колапса на петролните цени и от затлачения пазар заради  добитата в излишък суровина. Което наложи и свиване на производството. В края на април Осло взе решение да редуцира добива на черно злато с над 13% (250 хил. барела на ден) от 1 юни, което се случва за първи път през  последните 18 години. Правителството прогнозира, че чистият кешов приток от петролния бизнес през 2020-а ще падне с 62% - до 98 млрд. крони - най-скромната сума от 1999-а насам. 

В Норвегия се прилагат  строги фискални правила, според които правителството няма право годишно да използва повече от 3% от пазарната оценка на активите на държавния фонд  за запушване на бюджетните дупки. Изключения от тези норми се допускат в периоди на икономически спад. За тази година са заложени разходи в размер на 4.2%, което се случва за първи път след  2009-а, когато се компенсират щетите от глобалната финансова криза. 

В обедната търговия на 13 май петролните контракти сорт "Брент" с доставка през юли се търгуваха за 29.40 щ. долара за барел. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във