Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Нормалността изглежда се завръща

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Големият стрес за икономиките и пазарите, както и за централните банки и правителствата, като че ли премина. Цели отрасли от икономиките спряха дейност за известно време. Пазарите се сринаха.Цената на нефта  удари абсолютното дъно, цените на акциите се сринаха с по 40% на световните фондови тържища, стойността на цветните метали се понижи с по 20% от началото на пандемията. Централните банки - всяка според възможностите си, намалиха основната лихва и обещаха нова ликвидна подкрепа за банковия сектор.

Правителствата няма да могат да "вържат" бюджета, но развързаха кесиите с ясното съзнание, че нагазват дълбоко в червената зона на бюджетен дефицит. Той пък следва да се запълни с нови емисии от държавни съкровищни облигационни книжа. 

Испания емитира нов дълг в размер на 70 млрд. евро от началото на годината. Доходността, при която се търгуват техните 5 и 10-годишни облигации, е съответно 0.3% и 0.8% на годишна база. Визирам Испания неслучайно, защото  на България е присъден  същият рейтинг  от водещите агенции. 

Българските еврооблигационни емисии с падеж след четири години се договарят при 0.75% годишна доходност, а тези с падеж след осем години - при 1.15 на сто. Испанските с такава срочност са съответно при 0.2% и 0.65%, т.е. с по 55 базисни точки по-ниско. Интересното в случая е, че този спред се отвори през последната една седмица, през която испанските облигации бяха купени, т.е. цената им се повиши и доходността им се понижи, докато цените на българските книжа продължават да падат. Едно от обясненията е, че все пак испанците  са в еврозоната и книжата им са в националната им валута, докато за нас еврото е все още чужда валута. Друго възможно обяснение е, че очакванията на инвеститорите рязко са се подобрили по отношение на испанската икономика.

Цените на българските еврооблигационни емисии падат от началото на март.  Най-дългосрочните ни книжа - с падеж 2035 г., загубиха 17 евро от цената си, а тези с падеж 2028-а 10 евро. С 5 евро по-евтино се котират книжата ни с падеж 2024 г. и с 2 евро тези с падеж 2022-а. Все си мисля, че това свободно падане на цените им трябва да спре вече на фона на подобрените очаквания за възстановяване на европейските икономики, с които и българската е в много тесни взаимоотношения.

В понеделник се проведе аукцион, на който Министерството на финансите трябваше да пласира допълнително книжа за  200 млн. лева номинална стойност от емисия с падеж през  2025 година. Интересът на първичните дилъри се изрази в подадени  поръчки за 263 млн. лв. и достигнат коефициент на покритие от 132% - най-ниският от есента на 2014 г. за книжа с такава срочност. Охладеният ентусиазъм на инвеститорите се изрази в исканата от тях доходност от 0.56% на годишна база. Тя напълно кореспондира с доходността на еврооблигациите, но се видя твърде висока  на министъра на финансите, в резултат на което всички поръчки бяха отхвърлени. С това той даде ясен знак, че държавата не изпитва остра нужда от пари и не е готова да емитира нов дълг на всяка цена. От началото на годината има реализирани 600 млн. лв. от тази емисия при средна доходност от минус 0.04% годишно.

За момента правителството разполага с 10.3 млрд. лв. по сметки при Българска народна банка и те са с 2 милиарда лева повече, отколкото бяха в началото на годината. Обещаният ресурс в подкрепа на малкият и среден бизнес както за самонаетите и тези в неплатен отпуск, е 4.5 млрд. лв., но в тази сума се включва и участието на държавните "Българска банка за развитие" АД, както и на Фонда на фондовете.

Facebook logo
Бъдете с нас и във