Банкеръ Daily

Пари и пазари

Нищожната глоба от 50 000 лв. води до нищожен ефект и не спира хитреците на едро и дребно

Страхотно звучи да си купите коледна елха, висока метър, само за 20 лева. Отивате рано сутрин, за да се възползвате от промоцията преди всички, и...греда! Няма елхички за 20 лв, има други - два, три, че и четири пъти по-скъпи. Жената и децата обаче ви чакат да донесете коледния дух. Така че се чувствате длъжен да купите по-скъпия продукт, защото другият вариант е да обиколите още 15-20 магазина, без да имате дори минимална гаранция, че ще успеете да откриете старателно рекламираната "евтиния". Или казано в прав текст - вече сте жертва на нелоялна търговска практика. И единственото ви утешение е, че не сте сам. Защото компания ви правят още десетки хиляди наивници, хванали се на търговската въдица с „промоцията“.

Примерът с елхите е действителен и илюстрира факта, че 500 000 потенциални купувачи са могли да станат жертви на нелоялната  търговска практика. Специално за "БАНКЕРЪ", порочните практики коментира Димитър Йотов, председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Нелоялните търговски практики са подценявани от българското законодателство. А глобите за тях са пренебрегвани от търговците, защото с максималния си размер от 30 000 лв. те са нищо за големите търговски вериги, както и за дистрибуторите с по 5-10 обекта из цялата страна. 

"Случаят с нелоялните търговски практики е особен, защото това не е конкретно нарушение на търговеца Хикс спрямо потребителя Игрек. Става дума за незаконно поведение на търговеца, което може да засегне неограничен брой потребители", обяснява Димитър Йотов.

Такива практики например са:

- спестяването на съществена информация за стока или услуга, което ви кара да вземете грешно (неинформирано) решение;

- посочването на характеристики, които не отговарят на действителното качество на стоката или услугата;

- неверни твърдения за лечебни свойства на продукти, фалшиви награди или подаръци;

- предлагане на стоки с различно качество, но с еднакви опаковки (както двойният стандарт при храните) и всякакви други хватки, които заблуждават хората и ги "карат" да пазаруват.

"Представете си това подвеждане да обикаля публичното пространството - било то онлайн или чрез различни печатни материали. Потенциално всеки потребител може да стане жертва на нелоялна търговска практика и от това да настъпят много и съществени вреди за тях. Затова и тук санкциите са най-високи“, допълва председателят на КЗП.

За първоначално нарушение санкцията за търговеца стига до 30 000 лева. Ако нарушението бъде повторено в рамките на година - глобата скача до 50 000 лева. Справка в Регистъра за нелоялни търговски практики, качен в сайта на Комисията за защита на потребителите, показва, че най-чести нарушители в тази област са фирмите за електроуреди, телекомуникационните оператори, веригите за хранителни продукти, търговците на дрехи (по-рядко).

За 2018 г., КЗП се е произнасяла 150 пъти по повод на нелоялни търговски практики. Това не е никак малко, защото по този начин са предотвратени над 150 вида нарушения, които биха увредили интересите на стотици хиляди души.

И все пак, в името на печалбите недобросъвестните практики си продължават със същите темпове, защото глобите нанасят главно краткотрайни имиджови щети. Тоест - те са нещо като моркова от популярната поговорка, а не тоягата. 

Как глобите могат да са по-ефективни?

Коментарът на председателя на КЗП Димитър Йотов, е че подценяването на проблема с нелоялните търговски практики все още е факт и затова Законът за защита на потребителите е по-скоро милостив към нарушителите. За разлика от Закона за защита на конкуренцията, където санкциите за създаване на картел в даден отрасъл са драконовски и се измерват в проценти от оборотите на дружествата нарушители.

„При нас ви казах какво е положението - от 30 000 до 50 000 лева. Да си представим телекомуникационен оператор с 1 млн. клиенти, който годишно прилага една-две нелоялни търговски практики. Дали с подобни глоби ще постигнем нужния дълготраен ефект? Може би трябва да се помисли дали и тук да не бъде въведена санкцията процент от оборота“, смята Йотов.

И наистина, сметките са елементарни. Ако въпросният мобилен оператор приложи една нелоялна търговска практика, на въдицата се хванат само 5 на сто от абонатите му - 50 000 души, и всеки от тях похарчи по 300 лв. за промотираното "чудо"? Точно така - приходът е "само" 15 млн. лева! А печалбата е в зависимост от това дали "чудото" е оригинално азиатско ишлеме, или е съвършен дубликат. Със сигурност обаче по-малко от 10% няма да е. Така че как се бори едноседмична печалба от 1.5 млн. лв. със заплаха от глоба, чиито максимален размер е 50 000 лева?

Виж, ако предложението на Димитър Йотов стане нормативен факт, картината рязко ще се промени към по-добро. Особено ако санкцията в Закона за защита на потребителя за първо нарушение бъде фиксирана на 2% от годишния оборот на нелоялния търговец, за второ нарушение 5%, а за трето - 10 процента!

Драстично изглежда, но ефектът със сигурност би бил оздравяващ!

Facebook logo
Бъдете с нас и във