Банкеръ Daily

Пари и пазари

Несигурността натежа върху пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Търговските войни, предприети  от Тръмп са мощна спирачка за подема на световната икономика. Те са уникално предизвикателство за  монетарната  политика на централните банки. В тази ситуация ЕЦБ, поддържаща основна лихва от минус 0.4%  е в почти пълна безизходица, докато ФЕД има възможност  за маневри  при  основна лихва в диапазона 2.25-2.50 процента. Правителствата, особено на държавите  с  тежко дългово бреме, също нямат кой знае колко богат набор  от фискални инструменти за противодействие.

Икономиките са поставени в нова, непозната и много непредвидима и опасна ситуация. Запазва се   втвърдения  тон между САЩ и Китай. Търговските обороти спадат. Производствените мощности се натоварват все по-слабо. Трудовата заетост и стабилността на заплащането са поставени под въпрос. Очаква се  в най-скоро време да станем свидетели и на по-ниски корпоративни резултати.

Световното икономическо здраве е под въпрос. Глобалните структурни проблеми са огромни, а разрешаването им никак няма да е лесно и крие много неизвестни.

Неизвестните са много и поставят пазарните участници в несигурна среда, а тя възпира инвеститорите и дилърите от каквито и да е решения. Несигурността тежи на пазарите, на нарастването на  търговските обороти и на корпоративните печалби. Ето защо индексите на световните борси  отчетоха анемични движения през последната  седмица. Цената на златото консолидира около 1330 долара за тройунция. Петролните пазари също притаиха дъх и цената на черното злато гравитира около 53 долара за барел вече втора седмица. Движението на котировките евро / долар също остана без посока през последната една седмица.

Единствено държавните облигационни емисии все още будят интерес. Инвеститорите продължават да ги купуват с една единствена цел - да си опазят парите. Книжата на централно и източно европейските страни все още интригуват инвеститорите. Особено атрактивни бяха 10 годишните облигации на Румъния и Гърция. До скоро подценявани те сега взимаха аванс и поскъпнаха с по 1.7 евро през последната една седмица. Тези на Полша и Унгария поскъпнаха с по 0.7 евро, а на Русия и Турция с по 0.5 и 0.2 долара.

Оценката на пазарите за възможността България редовно да обслужва държавния си дълг ( CDS - Credit Default Swap ) се влоши с 10 базисни точки през последните седмици. При равни други условия би трябвало доходността на евро-облигационните ни емисии да се повиши със същата стъпка, а цената им да се понижи. Фактът, че Министерството  на финансите ни вече втора година не е емитирало нито една нова емисия книжа ги превръща във все по-дефицитна стока. Цените на дефицитните стоки се повишават. Ето защо и цените на родните държавни ценни книжа са все по-високи.

Най-дългосрочната ни евро-облигационна емисия - с падеж 2035 г., продължи да поскъпва. През изминалата седмица тя добави нови 0.35 евро към стойността си, а доходността й се понижи до немислимо ниското ниво от 1.65% на годишна база. Поскъпнаха и книжата ни с падежи 2028 и 2027 г., с по съответно 0.3  и 0.2 евро. Доходността им "копае" все по-надолу и  вече е съответно 0.63% и 0.46% на годишна база. Най-краткосрочните ни книжа - с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г., също отбелязаха ръст на цените макар и по-скромен и доходността им загуби допълнителни 2 базисни точки и вече е съответно 0.10%, 0.02% и минус 0.15% на годишна база.

На вътрешния  междубанков вторичен пазар на ДЦК доходността на емисията ни с падеж след 8 години се котира при 0.4% на годишна база, а тази с падеж след 6 години при 0.2 на сто. Точно 0.0% ще ви носят книжата с падеж след 4 години, а тези с остатъчен срок от 2 години минус 0.2 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във