Банкеръ Daily

Пари и пазари

Нещата вървят на зле за еврото

2020-а трябваше да е година на еврото: Великобритания най-накрая излезе от Европейския съюз, а САЩ и Китай сключиха временно примирие на търговския фронт с надеждата то да прерасне в траен мир - все фактори, които намаляват несигурността и откриват възможности за засилване на единната европейска валута  към щатската. Засега обаче тази логика не работи.

Еврото слезе до най-ниската си от април 2017-а цена към зелените пари (от малко под 1.09 щ. долара) и тенденцията е да продължи надолу. При това, след най-слабия януари от 2015-а насам, когато загуби 1.1% от стойността си към долара.

Зад този обрат стои комбинация от фундаментални, политически и технически фактори.

Публикуваните на 10 февруари данни показват, че доверието на инвеститорите в еврозоната е по-ниско от очакванията, при това точно когато търговците се опасяват, че БВП на общността се е свил през четвъртото тримесечие на 2019-а. Същият ден стана ясно, че след Германия и Франция,  Италия също е отчела слаби показатели за индустриалния си продукт за края на миналата година, при това без съучастието на китайския коронавирус и в очакване на подем на сектора. Инвеститорите се страхуват, че този спад ще се задълбочи с разрастването на заразата, защото еврозоната и особено Германия са силно зависими от стокообмена с Китай. По данни на МВФ германският износ за азиатския колос леко надхвърля щатския експорт за китайците, въпреки че американското стопанство е доста по - мащабно  от германското.

Очевидно, това обстоятелство е мотивирало валутните стратези на "Джей Пи Моргън Чейз", на "Ар Би Си кепитъл маркетс" и на "Уелс Фарго" да понижат прогнозите си за единната европейска валута. Новите им предвиждания са за 1.09 щ. долара за едно евро до края на март с евентуален подем до 1.13 долара за евро до края на годината, когато ефектите от вируса ще започнат да избледняват, а икономическите данни за еврозоната - да се подобряват.

Към политическите фактори, извън прословутия китайски вирус, се прибави оставката на Анегрет Крамп-Каренбауер - лидер на германския десноцентристки Християндемократически съюз и наследник на Ангела Меркел, която предизвика хаос в политическия живот на най-голямата европейска икономика. Не по-малко конфузна е победата на радикалната лява партия Шин Фейн на общите избори в Ирландия, която стана  втората по големина политическа група в ирландския парламент.

От техническите фактори най-голяма тежест има този,че еврото е станало прекалено привлекателна валута за финансиране на операции carry trades (при които търговците теглят заеми във валути с ниски лихви и влагат парите в активи с висока доходност). Традиционно, тези сделки са били почти винаги синоним на японската йена, използвана за финансирането им. В момента обаче еврото с отрицателните си лихви работи далеч по-добре и през последните пет години се утвърди като много по-печеливш вариант от йената. А когато една валута стане популярна сред играчите за този вид транзакции, тя по правило попада под низходящ натиск.

В интерес на истината, дори и без фактора carry trades зелените пари стоят много по-стабилно и сигурно на валутния пазар отколкото еврото. Това се вижда от разликата в доходността на десетгодишните американски и германски държавни облигации - утвърден "мотор" на валутния курс, защото капиталовите потоци по правило се вливат в книжата с по-високи лихви. Когато този диференциал започне да се свива, би следвало паричната единица с по-високи лихви (в случая щатският долар) да започне да отслабва. Това обаче не се случва, въпреки постепенното редуциране на разликата в полза на еврото от края на 2018-а насам. Което не означава, че няма да изникнат обективни фактори, които "да обърнат палачинката".

В късната следобедна валутна търговия в Европа на 11 февруари еврото се търгуваше малко над 1.09 щ. долара, а в петък слезе в близост до 1.08 щ. долара след новината за едва 0.9% годишен ръст на еврозоната през четвъртото тримесечие на 2019-а след 1.2% през третото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във