Банкеръ Daily

Пари и пазари

Неофит Рилски - патриархът на българските учители и книжовници

Портрет на Неофит Рилски от Захарий Зограф, 1838 година.

На днешния ден можем да си спомним за българския монах, учител и художник Неофит Рилски. Една от водещите фигури в българското просветно движение  през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в село Баня /Гулийна баня/, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и е първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.

Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско - Димитър Молеров, чийто баща е зографът  Тома Вишанов Молеров, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник и във Велес.

През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. Негов ученик и впоследствие близък приятел е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захарий Зограф през юни 1853 година.

През 1833 година  Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи системата за обучение в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово.

През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година Неофит създава първия български глобус.

През този период Неофит Рилски

издава множество учебници и учебни пособия,

намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835 г.), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835 г.), „Свещенний краткий катехизис“ (1835 г.), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835 г.), "Българска граматика" (1835 г.), „Краснописание“ (1837 г.).

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си дейност. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно - „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като

игумен на Рилския манастир.

През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година - „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир на 88 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във