Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Не будете "заспалите акции"

S 250 04ca7a64 0541 4e96 a74b e88c23470590
S 250 7ba0f9b5 40e7 4763 8dde ec261551e474

Създаване на специален инвестиционен фонд, в който да влязат "спящите" акции от масовата приватизация, ако хората не си ги потърсят и не започнат да търгуват с тях. Това предвижда проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, присъстващи  в централния регистър на ценни книжа, воден от "Централен депозитар" АД. Тази идея беше записана и в концепцията за личните сметки, която Министерството на финансите представи за обществено обсъждане през януари миналата година.  Предложението бе остро критикувано и отхвърлено, което създаде впечатлението, че то ще потъне, както много други, някъде в архивите. Но явно не е станало така. А през това време  е разработван законопроект, с който в средата на месец май 2020 г. бяхме сюрпризирани.

Изпълнението на това намерение обаче нарушава редица национални и международни актове, определящи

неприкосновеността на частната собственост. 

Спорно в някаква степен е и  предвиденото задължително прехвърляне на акциите към инвестиционни посредници, доколкото  създава задължение  за плащане на такси от акционерите към публични дружества.

По време на масовата приватизация около 3 млн. българи получиха безплатни акции от предприятията, в които работеха, както и бонови книжки с по 25 хиляди инвестиционни бона. Някои участваха лично в раздържавяването на предложените фирми, други внесоха боновете си в новосъздадените приватизационни фондове.

В момента тези книжа се намират в 2.5 млн. лични сметки в "Регистър А" на "Централен депозитар" АД Което значи, че те  не са под управление на инвестиционни посредници и не са активни - не могат да се търгуват на фондовата борса. Притежателите на въпросните по 25 броя акции (толкова беше номиналът на една бонова книжка) са 60% от всички, имащи сметки. Останалите държат  по 50 до 100 акции, което се е получило в случаите, когато  примерно цялото семейство е прехвърлило боновете си на един свой  член .

Стойността на тези книжа се изчислява на 2-3 млрд. лв. по номинал.  

 Пак по данни на "Централен депозитар" към момента около 26% от акциите на публичните компании, които се търгуват на БФБ, са "спящи". В институцията регулярно се получавали писма от притежатели на подобни активи или от  техни наследници с искания да им се  изплати  левовата им равностойност. Само че депозитарната  институция  не може  да ги  изпълни , тъй като тя няма такива  компетенции - тя  само пази ценни книжа и отразява операциите с тях.  

С поредния си  законопроект, свързан с този процес  сега управляващите възнамеряват да активизират притежателите на ценните книжа, които са допуснати до търговия на регулиран пазар, включително тези от масовата приватизация, да ги подтикнат  в рамките на една година след приемането на закона  да предприемат действия по прехвърлянето на ценните им книжа от лични сметки в "Регистър А" към подсметки при инвестиционен посредник - в "Регистър Б". Освен акции на публични дружества от масовата приватизация, в "Регистър А" се съхраняват сметки за акции на непублични дружества от масовата приватизация, както и на всички останали непублични дружества с безналични акции. Любопитен въпрос е дали някой е помислил ли е, че в "Регистър А" има и акции, които са притежание на граждани на други държави. Как ще бъдат активирани те?
 Не е за пренебрегване и друг факт  : много от акционерите  са забравили за тези книжа или вече  не са между живите, а наследниците им по-скоро  не знаят за това "богатство" вкъщи, а и прехвърлянето им е свързано с доста разходи. В добавка - даже  един бегъл поглед към търговията на БФБ показва, че тя е в застой, а от началото на годината основният индекс SOFIX е изгубил 20% от стойността си. И какво в такъв  случай прави привлекателна фондовата борса? 

Вярно, в случая става дума за

активиране на  интерес от притежателите на тези книжа.

Но пък и тяхно право е да се активизират ли  или не. Не изглежда особено коректно да бъдат принуждавани гражданите да прехвърлят акциите си и  да се окаже накрая, че няма да получат нищо, но са били "напомпани"  с фалшиви обещания, за да се задействат.

Тези книжа са най-вече на дребни собственици, които не търгуват с тях или не са търсили дивидента си в давностния срок от пет години. Но е вярно и това, че повечето фирми платиха дивидент само през 1998 г. и след това забравиха за "масовите" си акционери.

Предложената  в законопроекта мярка се обяснява с желанието да се подкрепи  капиталовия пазар у нас. С промян ата щели да се активизират основно малките акционери в бившите приватизационни фондове, които по-късно се преобразуваха  в холдинги. От лицензираните през1996 г. 81 дружества  сега на БФБ останаха около 30, а дивидент изплащат няколко, които могат да се изброят на пръстите на едната ръка.

Според законопроекта в рамките на една година акциите в "Централен депозитар" могат да се прехвърлят (по избор на акционера) по лични сметки при инвестиционен посредник ("Регистър Б"), да  бъдат продадени  или наследени.

Но в схемата  има друга уловка.

В срок от две години след прехвърляне на акциите към инвестиционен посредник, той няма да събира такса от собствениците им. Ако след този срок инвеститорът не "активизира" книжата си, ще трябва да плаща такса, за това че има акции.

Непотърсените акции пък щели да се прехвърлят към лицензиран инвестиционен фонда ( и без изричното съгласие на собствениците), който щял да ги управлява от тяхно име. А това сигурно няма да става безплатно. По-любопитното е, че инвестиционният фонд ще може да упражнява без ограничение всички права върху  прехвърлените  му  акции, в това число право на глас, на дивидент, на ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава. Всичко това нарушава правото на реалния собственик и намирисва на  спекулация.

Хората ще са акционери във фонда в продължение на пет години. Но те ще имат право да поискат обратно изкупуване на притежаваните от тях дялове (равностойни на притежаваните от тях акции)  не по-рано от изтичането на една година. 

И най-интересното. Дължимите суми за дяловете, които са в Специалния фонд, но собствениците им не си ги потърсят в тези пет години, ще  бъдат внасяни в специално открита парична сметка. А в  случай, че  още пет години човек не си потърси паричните средства, те ще бъдат внесени в държавния бюджет. Същото ще се случва и с дивидента. Ако не бъде потърсен,  сумата ще попълва фонд "Резерви" на фирмата. Но човекът си остава акционер и си запазва правото да се разпорежда със своите акции.

Изниква и въпросът: кой може да гарантира, че ще има интерес към дяловете на този инвестиционен фонд и дали от това,  че те ще се търгуват на борсата ще са и печеливши? 

И как "изливането"  на акции за 2 млрд. лв. ще стимулира активността на БФБ и ще  предизвика  поскъпване на книжата? Това май противоречи на икономическата логика. По-скоро трябва да се очаква срив на цените?

 

Позиции

Работодатели и синдикати са против

Синдикалните организации КНСБ и КТ "Подкрепа" и работодателските структури  като  АИКБ, БТПП, БСК, и ССИ не подкрепят и настояват за оттегляне на проекта на закон. Това стана ясно след Националният съвет за тристранно сътрудничество преди седмица. КРИБ изрази  становище, че в представения проект е необходимо да бъдат нанесени поправки. 

 

Държавата иска активизиране на акционерите

"С предложения от Министерството на финансите законопроект за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от "Централен депозитар" АД (т.нар. "спящи акции" от масовата приватизация), се цели идентифициране на собствениците на безналични акции и активизирането им като акционери при максимално улесняване на процедурите и при минимални разходи."  Това е заявила заместник-министърът на финансите Маринела Петрова на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във