Банкеръ Daily

Пари и пазари

Наздравица за 50-годишния юбилей на хартиените пари

На 15 август, точно на един от най-големите християнски празници "Успение Богородично", хартиените валути в битието си на независими пазарни субекти навършиха 50 години. А половинвековният юбилей на отпадането на златния стандарт, решено в Бретън Удс, беше отбелязан с подобаващ брой статии, анализи и гледни точки от различни ъгли.  

 

Спразумението "Бретън Удс" е договорено през юли 1944-а от близо 730 делегати на 44 държави на Паричната и финансова конференция на Обединените нации, проведена в Бретън Удс. Основната задача на форума е да бъде създадена ефектина система на валутен обмен, предотвратяваща девалвация на паричните единици за постигане на конкурентни предимства и подпомагаща международния икономически растеж. Споразумението и системата на Бретън Удс играят централна роля за постигането на тези цели и в техните рамки се създават и две важни и работещи до днес организации: Международния валутен фонд и Световната банка.

Конфренцията в Бретън Удс продължава три седмици, но подготовката за нея трае няколко години. Основните й  "дизайнери" са прочутият британски икономист Джон Майнард Кейнс и американският му колега Хари Декстър Уайт - главен икономист в американското министерство на финансите. Мечтата на Кейнс е да се създаде могъща световна централна банка, наречена "Клирингов съюз", която да емитира нова международна резервна валута - "банкор". Планът на Уайт е по-скромен и предвижда фонд за кредитиране и по-голяма роля на щатския долар. В крайна сметка надделяват предложенията на Уайт.   

Системата "Бретън Удс" започва да функционира пълноценно през 1958-а. Според изискванията й американската валута е фиксирана твърдо към златото при цена 35 щ. долара за тройунция, а валутите на 44-е страни от системата са обвързани с долара и цените им могат да се отклоняват само в рамките на диапазон от един процент. 

От този фиксиран валутен режим се очава да гарантира валутна стабилност на търговията на стоки и услуги, както и на финансирането. Включените в системата държави пък се ангажират да следят и да поддържат фиксираните курсове на паричните си единици, което се постига основно чрез покупки или продажби на американски долари. По този начин се намаляват колебанията на валутния пазар, което подпомага международния търговски обмен и е основен фактор за успешното гарантиране на заемите и безвъзмездните помощи от Световната банка.      

Идилията приключва на 15 август 1971-а, след като вродените противоречия на системата Бретън Удс правят провала й неизбежен.

Един преглед на данните за резервните активи по онова време потвърждава, че малко след като запасите на Европа и Япония без златото (дефакто ликвидните искове към САЩ) са надвишили наличните американски златни резерви, системата е анулирана.

Точно преди 50 години официални представители на администрацията на тогавашния американски президент Ричард Никсън - се срещат тайно в Кемп Дейвид, за да решат съдбата на международната парична система. Те са разтревожени, че наличното американско злато вече не е достатъчно, за да покрива доларите в обращение по съществуващия курс от 35 долара за тройунция. 

На 15 авуст 1971-а Никсън прави обръщение по националната телевизия, че е поискал от финансовия си министър Джон Конъли да "отмени временно конвертируемостта на долара в злато или в други резервни активи". Усилията за възстановяване на връзката долар-злато през следващите няколко години се оказват неуспешни и споразумението от Бретън Удс е заменено със система, основана на хартиени валути. Държавите пък получават възможност да избират валутен режим за националните си парични единици, с изключение на опцията да фиксират цената им към златото, примерно като ги обвързват с друга валута или с кошница от валути или просто ги оставят да плават свбодно и пазарните сили да формират цените им. 

Има две впечатляващи последици от освободените от котви хартиените ваути.

Първата е, че без взетото на 15 август 1971-а решение на президента Никсън да се премахне обвръзката на зелените пари със златото, нямаше да се намираме в сегашното положение, което позволява на правителствата на богатите държави да теглят заеми при свръхниски и дори отрицателни лихвени проценти въпреки балонообразно раздуващите се съотношения на дълга към БВП. И неговите следовници определено има за какво да му благодарят.

Втората е, че като че ли е в ход по-широк исторически суперцикъл, в който историята на парите завинаги и всеки път ще е един от преходите между по-твърди и по-меки валутни форми. 

Далечната 1971-а е катализторът за суперцикъла дълг/парични стимули. Съотношенията на дълга към БВП на няколко държави, включително на САЩ, Италия и Испания, са по-високи в сравнение с нивата им при въвеждането на споразумението от Бретън Удс след втората световна война. Възходът на Bitcoin и на други криптовалути също съвпада с хрониката на този суперцикъл. От обратната страна на монетата е ентусиазмът към Модерната парична теория, предполагащ, че е налице сериозна подкрепа за по-нататъшен ръст на съотношенията дълг/БВП. 

Тези обстоятелства налагат заключението, че в най-добрия случай хартиените пари няма да изчезнат в близко бъдеще. Но същевременно нищо не им гарантира още половин век съществуване.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във