Банкеръ Daily

Пари и пазари

Навлязохме в годината на бронетранспортньора

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

През изминалата 2019 г. сключихме договор и предплатихме равностойността на 2.1 млрд. лв. за осем нови самолета F16, с които да превъоръжим военновъздушните си сили. През тази година се очаква да модернизираме и сухопътните си войски. За целта Министерството на отбраната трябва да избере доставчика и да сключи договор за сума от  близо 1.5 млрд. лв. за доставката на  150 машини, чиято функционалност отговаря на  най-съвременните критерии на Северноатлантическия алианс. Във връзка с тази очаквана транзакция, в инвестиционните намерения  на Министерството на финансите е залегнала възможност  за емитирането на нов държавен дълг през тази година в размер  до 2.2 млрд. лева. Не трябва да се забравя, че през годината има и плащания по държавни ценни книжа с настъпващ падеж и те са  общо за 1 млрд. лв., а падежът на книжа за  0.7 млрд. лв. ще настъпи  до началото на февруари.

Най-вероятно това е и една от причините Министерството на финансите да предложи за реализация на първичния  пазар нов държавен дълг. Това ще е облигационна емисия в размер на 200 млн. лв. с падеж след пет години. Книжата се продават с гарантиран фиксиран лихвен процент, начисляван върху номиналната стойност, в размер на едва 0.01 на сто. Най-вероятно и достигнатата доходност от продажбата на книжата ще се окаже с близка стойност - т.е. около 0.00 на сто. Това ще стане ясно в понеделник, а за тогава  пък БНБ е  насрочила   провеждане на аукцион.Следващите емисии, които ще предложи за реализация  финансовото ведомство най-вероятно ще бъдат и по-дългосрочни, и най-вече с падежи след десет години.

Министърът на финансите направи  изявление, от което стана ясно, че до пролетта на тази година най-вероятно ще влезем в чакалнята на еврозоната. Това означава ново повишаване на рейтинга на страната ни, а от това следва понижаване на рисковите премии и възможност правителството да се финансира при по-ниски лихви, както на вътрешния,  така и на външния  финансов пазар. Със сигурност през 2020 г. ще се емитират книжа само на вътрешен пазар, при това деноминирани в лева. Правителството ще се въздържа от пускането на облигации на външни пазари поне до следващата година, когато ще трябва да се търси начин за финансиране на плащането на излизащата от обръщение през март 2022 г. емисия в размер на 1.25 млрд. евро. Практиката показва, че поне година по-рано се осигуряват парите, за да не се дава повод на инвеститорите, а и на водещите кредитни агенции, да се притесняват относно платежоспособността на България. Обратното би било лош сигнал.

Към момента ценовото поведение на българските еврооблигационни емисии е в унисон със случващото се на международните пазари, където се забелязва определен интерес към покупката на по-рисковите корпоративни книжа и продажбата на по-сигурните държавни такива. През изминалата седмица най-дългосрочните ни емисии - с падеж 2035 г. и 2028 г., претърпяха минимални загуби от едва 2 до 4 цента, като доходността им се запази на нивата от съответно 0.93% и 0.19% на годишна база. Облигацията ни с падеж 2027 г. загуби 16 евро цента като възвръщаемостта й се повиши с една базисна точка до 0.12% годишно. Емисиите ни с падеж 2024 г., 2023 г. и 2022 г. "носят" отрицателна доходност  съответно от минус 0.06%, минус 0.10% и минус 0.21 на сто.

Най-дългосрочната ни левово деноминирана емисия на вътрешния пазар е с падеж 2039 г. и може да се придобие на вторичния  пазар при 1.33% на годишна база. Следващата по срочност емисия е с падеж 2029 г. и доходността й е 0.26 на сто. Книжата с падежпрез  2025 г. носят доходност  малко над нулата или 0.01%, а по-краткосрочните са на червена територия. Емисията с падеж 2024 г. "носи" минус 0.10%, тази с падеж 2023 г. - минус 0.17%, а облигациите с падеж 2022 г. - минус 0.25 на сто. Излизащите от обръщение левови книжа през 2021 г. са с доходност минус 0.30%, а тази с падеж след шест месеца - минус 0.50 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във