Банкеръ Daily

Пари и пазари

Настроението на пазарите става все по-празнично

Петър Драмов,

"УниКредит Булбанк" АД

През последната  седмица се забелязва известна апатия сред участниците на пазара. Повечето от тях избягват да откриват   на нови позиции в очакване на празниците. Оборотите ще спадат и цените ще се укротят през следващите дни.

Известен оптимизъм всред пазарните участници  породи   вероятността САЩ да се сдобият с нова порция финансови стимули. Тя става все по-реална, ако се съди от  възобновения дебат след приключилите вече избори.

Наличието на ваксина при това не само една, а на много ваксини, също допринесе за известно раздвижване на пазарите. Те ще се предлагат като в магазин и въпрос на избор е към коа ще посегне клиентът.

Икономическите данни за състоянието на световната икономика се подобряват по-бавно от очакваното на фона ограниченията във връзка с COVID-19. Тук обаче се открояват леки различия между Америка и Европа.Преценката на инвеститорите е, че Щатите ще се възстановят по-бързо, а Старият континент е изправен пред куп предизвикателства. Фактът, че разликата в доходността на 10-годишните държавни облигационни емисии се разширява през последните осем месеца дава най-ясния сигнал за случващото се. В момента разликата е 150 базисни точки срещу 100 базисни точки през април. Този разрив се получава, защото доходът на американскитеските трежърита се покачва в резултат на продажбата им, докато на немските са понижава, тъй като и цената им се повишава. Понижаването на стойността на еврото спрямо долара от 1.22 до 1.21  е потвърждение на казаното.

Липсата на явен стимул за заемане на нови позиции е основната причина за дрибъла на пазарите.Американският Dow Jones Industrial Average и немският DAX, както и азиатските борси  запазиха нивата си отпреди седмица. Цената на нефта, както и на цветните метали, остана без промяна.

Доходността на книжата на държавите от Централна и Източна Европа си запази нивата отпреди седмица, а бих казал и отпреди месец. Полските еврооблигации с падеж след 8 години се търгуват при минус 0.14% на годишна база, а тези на Румъния - при 1.42 процента. Седемгодишните унгарски книжа се договарят при 0.24%, а 15-годишните чешки облигации - при 2% на годишна база.

Леко поскъпване се забеляза при най-дългосрочните български еврооблигации. В резултат на това  доходността на емисиите ни с падеж през 2050 и 2035 г. се понижи с една базисна точка спрямо предходната  седмица  и вече е съответно 1.26% и 0.76% на годишна база. Книжата  ни с  падеж през 2030 година се котират при 0.32 процента. Всичките ни останали пет емисии с падежи след 7, 6, 4, 2 и една година се договарят при отрицателна доходност от съответно минус 0.05%, минус 0.13%, минус 0.37%, минус 0.38% и минус 0.39% годишно.

Доходността на деноминираните ни в левове книжа, търгувани на вътрешния ни  вторичен междубанков пазар, с падежи след 18.5 години и 9 години се котира при 0.95% и 0.28% годишна доходност, а петгодишните - при 0.05 на сто. По-краткосрочните ни книжа - с падежи след 3 и след 1 година, може да се купят, но при отрицателна годишна възвращаемост от минус 0.2% и минус 0.5 процента.

Министерството на финансите все още не е публикувало емисионната си политика за 2021 година. Със сигурност ще има нови емисии на  държавни ценни книжа, но колко от тях ще бъдат  предложени  на вътрешния  и колко на външния  пазар все още не е ясно. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във