Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Надеждите все още са повече от сделките

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Търговците все още не могат да откъснат очи от американската сцена. Те вече почти не се интересуват от толкова дъвкания предстоящ BREXIT, а още по-малко от отново появилия се на хоризонта GREXIT.

В края на миналата седмица Тръмп обяви, че обещаното сериозно окастряне на данъчното бреме за щатските компании изобщо не е било предизборна партенка, а ще се случи съвсем скоро. Цените на корпоративните книжа и на долара автоматично се изстреляха нагоре, а цените на държавните облигации поеха в обратна посока. Индексът DJIA  удари ново рекордно високо ниво от 20.200 пункта, не достигани досега в дългогодишната история на борсовата търговия на най-голямата световна икономика.

В средата на тази седмица точно преди речта на председателката на Фeд, в която се очакваше да обяви не дали, а кога ще вдига лихвите, излязоха бомбастично по-добри от очакваното данни и за промишлеността, и за ръста на инфлационните процеси. Данните отново подкрепиха цената на долара и на акциите.

Дилъри и инвеститори единодушно решиха, че при така създалите се обективни предпоставки лихвите ще растат по-бързо от очакваното и отново се втурнаха да купуват долари и акции на щатски компании. Доларът достигна едномесечен връх, а индексът DJIA счупи нов световен рекорд, надскачайки 20.500 пункта.

За да финансират покупките на корпоративни книжа, търговците разпродадоха държавните си облигации. Цената на 10-годишните щатски държавни облигации се срина с 2 долара за последната седмица. Немските им събратя пък загубиха 1 евро от стойността си.

Цените и на българските книжа паднаха, но този акт бе смекчен от нарасналото доверие в страната ни. Котировките на CDS (Credit Default Swap) се понижават, което ще рече, че рисковите премии, начислявани при калкулациите на цената на книжата ни, намаляват и при равни други условия цената им би трябвало да се повиши. При 5-годишните и 10-годишните облигации котировките достигнаха тригодишно дъно от съответно 115 и 155 базисни точки.

Ето защо цените на еврооблигационните ни емисии се понижиха само с по 25 до 45 евроцента, а доходността им се повиши с по 2 до 4 базисни точки. Инвестицията в най-дългосрочните ни книжа с падеж 2035 г. вече ще носи 3.30% годишна възвръщаемост, по-високо спрямо от предишната седмица с 3.26%, т.е. с 4 базисни точки. Емисиите ни с падежи през 2028 г. и 2027 г. също станаха по-доходоносни. Покупката им вече носи съответно 2.40% и 2.22% годишна доходност. По-краткосрочните ни книжа с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. вече се търгуват при 1.66%, 1.24% и 0.87% на годишна база.

През последната седмица не е сключена нито една сделка с ДЦК на вторичния междубанков пазар. Фактът, че през последния месец са сключени сделки с книжа от едва 9 от 27-те емисии ДЦК в обращение, говори сам по себе си за слабата ликвидност на пазара ни - следствие от липсата на достатъчно книжа. Тя няма да се подобри и след продажбата на предвидените за реализация на първичен пазар в понеделник книжа с номинална стойност 60 млн. лева. Те са от облигационна емисия с падеж след 4 години, която се пуска за първи път в обращение. С нея продадените от Министерството на финансите от началото на годината ДЦК ще достигнат общ номинал от 110 млн. лв., но изплатените на първичните дилъри и на техни клиенти суми по падежи на главници на ДЦК достигнаха 800 млн. лева. До момента не е обявен емисионен календар за месец март и има голяма вероятност да не се и публикува. Книжа през идния месец няма да се емитират - най-вероятно защото се очаква тенденцията на отчитане на бюджетни излишъци да продължи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във