Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ НА ВАЛУТНИТЕ ПАЗАРИ

Еуфорията около избора на демократа Барак Обама за 44-и президент на САЩ не успя да качи категорично щатската валута. Вероятно защото надеждите за промяна не означават преодоляване на икономическата криза с магическа пръчка. Празничната атмосфера бе помрачена и от серията слаби данни за стопанството на страната.
Фабричните поръчки през септември са намалели в резултат на резкия срив на търсенето на нефтени продукти, химикали и стоки за дълготрайна употреба, без коли и самолети. Общият брой на заявките се е понижил с 2.5% след 4.3-процентен спад през август. Прогнозите на икономистите бяха за средно 0.8% по-малко септемврийски ордери. Производственият сектор също не върви на добре. Индексът, следящ активността му, се е понижил до 38.9 пункта през октомври срещу 43.5 през септември - най-резкият спад за последните 26 години. Както е известно, всички стойности под 50 точки са белег за свиване на бранша. По-ниски са били и септемврийските разходи на строителния сектор. Числото показват, че производството на Съединените щати в момента се намира в дълбока рецесия, което със сигурност ще наложи още лихвени понижения и вероятно допълнителни фискални стимули. Октомврийската стойност на производствения индекс отговаря на 0.7% годишен спад на БВП на САЩ, твърдят икономисти. Съставката, която следи износа, пък се е понижила до 41 пункта - най-ниското равнище, откакто започва изчислението й през 1988-а.
Индексът за оценка на активността в сектора на услугите, който обхваща почти 90% от щатското стопанство, е паднал до 44.4 пункта през октомври - най-ниската стойност от 1997-а насам. Което означава, че и този бранш се свива.
Производителността на труда през третото тримесечие се е повишила с 1.1% на годишна база, а разходите за работна сила - с 3.6 процента. И двете числа са по-високи от прогнозните, но по-ниски от второто тримесечие.
Старият континент взема решителни мерки срещу кризата. Голямата изненада на седмицата бе решението на Бенк ъф Инглънд да намали базовата си лихва с 1.5% - до 3%, най-ниската стойност от 1955 година. Това е поредният опит на паричните стратези от Острова да ограничат пораженията от най-тежката за последното столетие банкова криза. Подобна редукция не очакваше нито един от анкетираните от финансовата информационна агенция Блумбърг 60 икономисти. Чрез нея правителството на премиера Гордън Браун иска да натисне търговските банки да прехвърлят по-ниските кредитни разходи и върху клиентите, които се борят с препускащите цени на храните и на горивата. Производственият сектор на страната е в най-продължителния от 1980-а насам период на спад, а жилищните цени през октомври са паднали с нови 14.9% на годишна база.
Европейската централна банка понижи основната лихва на еврозоната с очакваните 50 базови точки - до 3.25%, а нейният управител Жан-Клод Трише не изключи нови бъдещи намаления заради охлаждането на световното стопанство, което ще държи инфлацията под контрол. Официални представители на Европейската комисия заявиха, че икономиката на еврозоната вероятно ще навлезе в рецесия през тази година и ще е в стагнация през идната. Производствените поръчки в Германия са паднали с рекордните 8% през септември спрямо август и с 2.7% на годишна база.
Националната банка на Швейцария направи извънредно лихвено понижение с 0.5% - до 2%, като по този начин се солидализира с ЕЦБ и с Бенк ъф Инглънд. Швейцарските централни банкери очакват местното стопанство да се свие през идната година. Централната банка на Чешката република също понижи основния си лихвен процент до 2.7% в опит да отслаби натиска на кризата.
В момента най-силната валута е японската йена. А световният икономически спад и намаляващите цени на активите ще доведат до нови печалби за паричната единица, твърдят анализатори. Реалният ефективен обменен курс на йената - мярка за стойността на валутата към паричните единици на основните търговски партньори на Япония след корекции на ценовите тенденции, се е увеличил с 11.2% през октомври спрямо септември (до 111.1 пункта). Което е най-високият ръст в историята, сочат данни на Бенк ъф Джъпен. Японската валута може да поскъпне до 91 йени за един щатски долар и до 115 йени за едно евро до края на годината.
По оценка на валутни експерти от най-големите участници на световните валутни пазари - Дойче Банк, Ю Би Ес и Барклейз, японската централна банка ще бъде безпомощна да предотврати рязък скок на йената дори да интервенира на пазара.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 2448 млн. евро (47787.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1.5% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във