Банкеръ Daily

Пари и пазари

Началото на прехода взриви валутните пазари

Федералният резерв от месеци се въздържа да извести, че  вижда края на наложения от пандемията свръхщедър паричен режим, защото вирусът все още обикаля планетата, възстановяването не е доказало устойчивостта си и несигурността е в неприемливи дози. 

 

На 16 юни обаче подходящият  момент , в който американските централни банкери могат  да стартират постепенното изтегляне на паричните стимули, внезапно се появи на хоризонта.

Това се случи на поредното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв (15-16 юни), по време на което председателят на институцията Джеръм Пауъл и неговите колеги изразиха далеч по-оптимистично мнение за щатския подем и съответно  подготвиха почвата за обрат към по-строга парична дисциплина. И макар да запазиха основната лихва в досегашния й диапазон от нула до 0.25%, те

заговориха за две лихвени увеличения през 2023 г.

(а не през 2024 г., каквото беше посланието им през март) заради силния стопански подем на страната и настъпващата инфлация. 

На пресконференцията след края на съвещанието на паричния комитет на 16 юни пък Пауъл каза, че трябва да започнат дискусии за постепенно ограничаване на покупките на облигации, използвани в подкрепа на финансовите пазари и на икономиката по време на пандемията. 

Новите лихвени перспективи буквално взривиха валутните пазари, които се подготвяха за изненади още преди началото на съвещанието на американските парични стратези на 15 юни и благоразумно бяха закрили повечето къси доларови позиции. В резултат, зелените пари поскъпнаха рязко към всичките си основни конкуренти и в ранното утро на 17 юни се разменяха срещу грубо 1.1980 щ. долара за едно евро - с повече от два цента по-скъпо отколкото в началото на седмицата. Повиши се и доходността на щатския държавен дълг от всички срокове до падежите.  

Най-тежък удар понесоха азиатските пазари. Очакванията за по-високи лихвени проценти в САЩ по правило водят до отлив на капитали от Азия, което натиска надолу регионалните валути и

увеличава кредитните разходи.

Централните банки на развиващите се стопанства като Индия и Индонезия пък остават с по-малко място за маневри и с по-ограничени възможности да разхлабват паричните си политики и ако доларът продължи да поскъпва, ще бъдат принудени също да преминат в режим на лихвени увеличения. А това определено няма да е в полза на националните им стопанства.

За "Бенк ъф Джапан", която трябва да проведе официалното съвещание за паричната политика на 18 юни, новините от Федералния резерв могат да донесат известно облекчение, защото японската йена попада под допълнителен натиск. И единственото, което трябва да направят японските централни банкери, е да се придържат към досегашната си стратегия за постигане на целевите инфлационни равнища.

Народната банка на Китай също вероятно ще е доволна от американския обрат, защото

той ще улесни битката със силния китайски юан,

със засиления капиталов приток и с препускащите цени на суровините. Китайските централни банкери напоследък са особено активни в словесните си интервенции срещу поскъпващата национална валута.

Настъпателният тон на Федералния резерв принуди "Голдмън Сакс груп" и "Дойче банк" да оттеглят прогнозите си за ръст на еврото към щатския долар. Пробивът на психологическото и техническо ниво от 1.20 долара за едно евро пък предполага, че се задават още загуби за единната европейска валута.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във