Банкеръ Daily

Пари и пазари

Началото на края на лесните пари

Препускащите цени на суровините и очакванията за инфлационен подем дадоха през седмицата път на спасителни убежища - от американските държавни облигации до японската йена. Докато части от света на технологиите изпаднаха в криза. Инвеститорите за пореден път оспорват силата на световното възстановяване и оценяват заплахата от новите варианти на COVID-19 и перспективите за затягане на паричната политика на централните банки, най-вече - на Федералния резерв. 

 

Зелените пари постигнаха сериозен успех

и пробиха ключово ниво на съпротива спрямо единната европейска валута от 1.1830 долара за едно евро - успех, откриващ пътя за атака на 1.17 долара за едно евро.

Японската йена обаче изведнъж престана да се държи като доказано убежище срещу рискове от всякакъв характер. И... поскъпна до най-високата си стойност към американската парична единица, регистрирана за последните две седмици.   

Световните централни банкери са предприели обвързан с фундаменталните икономически показатели подход за бъдещи промени на паричната политика, а инвеститорите търсят в тях насоки за евентуална промяна на нагласите си. Търговците пък, като че ли пренебрегнаха огромния брой на подадените заявки в сектора на услугите на САЩ. И вместо това наблегнаха на неубедителните числа за заетостта и на лекия спад на платените цени, предполагащ охлаждане на натиска на разходите, респективно на инфлацията. Пазарните играчи са силно разтревожени от разпространението на мутацията "Делта" дори в тотално ваксинирани държави, каквато е Израел.

Междувременно, акциите на китайските технологични компании са подложени на нарастващ надзор на регулаторите, което показва амбициите на Пекин да ги държи изкъсо. Което свали индекса на книжата на местните Интернет фирми до най-ниското равнище от септември 2020-а. Анализатори коментират, че разпродажбите далеч не са приключили. 

Китайските технологични гиганти са загубили общо 823 млрд. долара

от върховата си пазарната оценка, достигната през февруари.

Официалните китайски власти предупредиха на 6 юли най-големите национални компании, че ще затегнат контрола върху сигурността на данните и на задграничните борсови регистрации, дни след спорното решение на фирмата за заявки за таксита чрез мобилни приложения Didi Global да регистрира акциите си в Ню Йорк. Това предизвика допълнителни продажби на книжата на най-видните китайски технологични имена, включително "Тенсент холдингс", "Алибаба груп холдинг" и "Мейтуан". 

Натрупаните загуби са от 10 компании, включително три с борсови регистрации в САЩ. Американските депозитарни разписки на Didi, които на 30 юни направиха публичния си дебют на борсата NYSE на цена от 14 долара всяка, пък загубиха 20% на 6 юли, заличавайки около 15 млрд. щ. долара от пазарната оценка на компанията. 

Брюксел

повиши прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната.

В официално изявление на 7 юли заместник председателят на Европейската комисия - Валдис Домбровскис - посочи, че европейското стопанство се възстановява силно и БВП на блока на еврото ще се увеличи с 4.8% през тази година срещу предишните 4.3 процента. Икономиката на еврорегиона е постигнала доста по-добри от очакваните резултати още през първото тримесечие, а последните данни показват силен подем на частното потребление. 

ЕК повиши и инфлационните си предвиждания и вече прогнозира 1.9% годишна инфлация през 2021-а срещу предишните 1.7 процента. Експертите отчитат, че растящите цени на енергията и на суровините и недостатъчните доставки ще продължат да тласкат цените нагоре през тази година, с очаквано охлаждане на инфлационния натиск през 2022-а.  

Икономисти предупреждават, че ценовият ръст може да се окаже по-устойчив от очакванията, ако предлагането не се отпуши, а растящите производствени цени вероятно ще се прехвърлят към потребителите и ще предизвикат втори инфлационен "рунд". 

Не липсват и противоположни мнения, които се основават на бързото разпространение на индийския вариант на COVID-19, застрашаващо възстановяването на туризма и на потребителските услуги. Рисковете за перспективата на растежа се потвърждават и от неочаквания спад на индустриалния продукт на Германия през май, обявен на 7 юли. Той се дължи основно на автомобилния бранш, който продължава да търпи загуби от недостига на полупроводници и да намалява принудително продажбите. 

ЕК подчертава, че възстановяването е "крайно неравномерно" в рамките на еврозоната. Германия и Нидерландия очакват да постигнат предкризисните равнища на БВП още през третото тримесечие- цяла година преди Италия и Испания. 

Въпреки продължаващата несигурност, която внасят новите варианти на коронавируса, централните банки вече започват да мислят

кога и кои от хвърлените антикризисни извънредни стимули

да изтеглят от пазара.   

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл и колегите му дебатират програмата за покупка на активи, а Народната банка на Китай вече ограничава кредитния ръст. Бразилия, Мексико, Турция, Чешката република и Русия качиха лихвените проценти в очакване и други държави да последват примера им.

Глобалният подход към темата обаче ще е постепенен. Европейската централна банка и "Бенк ъф Джъпен" вероятно ще продължат да подпомагат стопанствата си. И дори онези, които обсъждат на висок глас настъпващата инфлация, продължават да залагат, че наблюдавания инфлационен скок е временен и скоро ще отмине и обещават да не вкарват колебания във финансовите пазари. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във