Банкеръ Weekly

Пари и пазари

НА ОПАШКАТА СМЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ БОРСИ

Г-н Симов, взе ли някакви съществени решения общото събрание на Софийската стокова борса, което се проведе на 27 юни?
- Събранието бе планирано преди три месеца във връзка с изтичането на миналогодишната борсова година. На него направихме отчет за дейността на борсата и според изискванията на Търговския закон отчетохме приходите и разходите. Взехме решение и за разпределение на положителния финансов резултат, който е около 180 хил. лв. и ще бъде внесен в резервен фонд, каквато е практиката от години насам. Това беше рутинно годишно събрание, на което не бяха разглеждани точки като промяна в правилника или в устава, защото изчакваме да влязат в сила измененията в Закона за стоковите борси. Едва когато те бъдат приети от Народното събрание, ние ще преценим кога и по какъв начин да коригираме нашия устав, правилниците, капитала и всичко останало, което се наложи. След една година предстои и избор на нов съвет на директорите, тъй като изтича мандатът на сегашния.
Възлагате ли големи надежди на промените в закона?
- Голямата ми мечта от 1991 г. до ден днешен е да имаме концентриран, модерен пазар, където търговците да се събират и да търгуват на едно място. В момента в България са лицензирани и работят три стокови борси. Всяка година отправям покана към колегите от Пловдив и Русе да се обединим и да създадем единна национална стокова борса, която да е в услуга на всички. Не говоря за съперничество, съревнование и завист. За да сме полезни на бизнеса у нас, трябва да има единен борсов пазар. Представете си, че имаме две или три фондови борси - колко време щяхте да загубите, докато откриете колко струват компенсаторките? Чест прави на Комисията по финансов надзор, а преди това - и на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, че дадоха само един лиценз и така се стигна до обединение. Надявам се, че тази тенденция занапред ще се прояви и при нас. След приетия през 1996 г. Закон за борсите и тържищата 15 регионални борси от цялата страна се обединихме и създадохме Софийска стокова борса АД. Необходимо е да се продължи в посока на консолидацията.
Кога българската борса ще стане поне в някои отношения съизмерима с европейските?
- Изправени сме пред предизвикателството на обединена Европа. Надявам се само след няколко месеца да сме в Европейския съюз. Тогава Софийската стокова борса ще застане редом до борсите в Прага, Будапеща, Варшава, не говоря за Лондон, Париж и др. Там борсите са огромни и имат капитал от 4-5 млн. евро. Нашият е 130 хил. евро. Подготвеният проект за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата предвижда драстично му увеличение. Сега Българската фондова борса има капитал от 6 млн. лева, а изискванията към стоковите борси е да са с капитал от 250 хил. лева. Ние сме двете страни на една монета, но днес се чувстваме като наказани в ъгъла. А ни предстои да се конкурираме с борсовите пазари в Западна Европа, където капиталовата адекватност е огромна. Ако с новия закон не се вземат мерки в тази насока, вероятно Евросъюзът ще препоръча на българските законодатели да направят така, че капиталът ни да стане поне колкото на чешката или румънската стокови борси.
Има ли някакви конкретни изисквания?
- Няма европейски регламент, който да определя какъв да е капиталът. Но със сегашните 250 хил. лв., колкото е цената на един апартамент, сме на опашката на европейските борси. Спомнете си колко пъти през последните десет години БНБ променяше капиталовата адекватност на българските банки. Изискванията за увеличаване на капитала се налагаха, за да се синхронизира банковата ни система с европейската. През същия период нашите стокови борси не бяха подпирани с такива механизми и вероятно затова и не бележат сериозни успехи. Ако изискванията за капиталовата адекватност, акционерната структура, членската маса, въвеждането на електронната търговия и т.н. се бяха повишавали всяка година, щяхме да се развиваме доста по-добре. Надявам се предложеният проектозакон да е приет до есента и всички тези изисквания да бъдат наложени.
Предвиждат ли се промени в сегашния статут на борсата?
- Държавата не бива да е пряк участник в борсовата търговия. В сегашния норматив за стоковите борси и тържищата е записано, че никой акционер не може да има повече от 5% дялово участие, с изключение на държавата и общините. Това го няма никъде по света. Навсякъде държавата регулира борсовите пазари и посредством компетентни органи контролира търговията на тях. Очакваме в новия закон тази привилегия на държавата да отпадне.
Дали обаче мислят така и в парламента?
- Има депутати, които защитават държавното участие, макар че понятията държавна и борса са несъвместими. Ако остане възможността държавата и общините да имат право на повече от 5% дялово участие, ще се върнем с години назад. А ако не се възприеме вдигането на капитала, ще се налее вода в мелниците на борсите в Русе и Пловдив, които така или иначе изнемогват финансово. Всъщност сега трябва да решим какви да са приоритетите ни - дали ще развиваме модерна борсова търговия у нас, или ще запазим архаични структури. Ние лично ще си вдигнем капитала.
Продължавате да търпите доста критики за гаранциите по изпълнението на борсовите сделки...
- На път сме да изградим модерна клирингова къща към борсата. По този проект работим от доста години, но вече има яснота за предвижданите промени в закона. Клиринговата къща ще бъде създадена с участието на самата борса и на много банки, които ще подпомогнат разплащанията по борсовите сделки. До една година ще започне и електронната търговия и това, което е обичайна практика на международните борси, ще се случи и в нашата страна.
Често се обръщате за съдействие към медиите определени стоки да могат да се търгуват на борсата по Закона за обществените поръчки. Защо се налага това? Няма ли достатъчно ясен диалог с държавните структури?
- Единствената гилдия, която ни е помагала през тези 15 години, не е на депутатите и министрите, а на журналистите. Ако не бяха журналистите, досега никой в страната нямаше да знае какво е борса, как работи тя и какви са нейните резултати. Законът за обществените поръчки е често използван в борсовата търговия и много възложители успяват бързо, прозрачно и законно да купят стоки. Колкото до самата процедура за определяне на стоките, които могат да се търгуват при нас по този закон, тя е доста тромава. Ние правим предложенията пред Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Комисията ги внася чрез Министерството на икономиката и енергетиката в Министерския съвет и оттам нататък всички министерства допълват или премахват някои стоки от списъка. Не на последно място е становището на Агенцията по обществените поръчки.
За какви стоки настоявате вие?
- Преди седмица в Министерския съвет бе приет окончателният списък на типично борсовите стоки. В него влизат металите, част от дървесината, но не са включени памук, лен, кафе, варива и др. Предложихме на Държавната комисия и кабинетът е приел от списъка да отпаднат стоки, които никога не сме търгували - като прясно мляко или оловен бензин например. Все още обаче хартията, която масово се търгува на борсата, не може да се продава по Закона за обществените поръчки. Трудно убеждаваме чиновниците, че откритите борсови процедури имат все по-голямо значение в търговията на всяка цивилизована държава, а борсовата сделка е бърза и демократична.

Facebook logo
Бъдете с нас и във