Банкеръ Daily

Пари и пазари

Москва губи битката със скока на цените

Руският отговор на подема на глобалните котировки на суровините е масиран експеримент с мита, ограничения на износа и ценови контрол. За жалост, той не проработи и инфлацията в страната се изкачи до най-високото си равнище за последните четири години, като дори официалните власти признават, че облекчаване на обстановката ще има едва след месеци.  

Стоманата, никелът алуминият и медта бяха включени в края на миналата седмица в списъка от стоки, подежащи на експортни мита - част от усилията на руския президент Владимир Путин да намали бремето на потребителите. Откакто в края на миналата година Путин разпореди на правителството да предприеме мерки срещу препускащите цени, рестрикциите се разпростряха от пшеницата до олиото за готвене и захарта - ключови съставки на тестените изделия. 

Сондажите на общественото мнение показват, че инфлацията е основната тревога и Кремъл се старае да докаже, че държи проблема под контрол, макар че корените му са в глобалния подем на суровините и Москва не може да влияе кой знае колко. С добавянето на все нови и нови налози обаче расте и рискът мерките да обзесмислят политиката на "Банк России" и доминиращата позиция на Русия на световните суровинни пазари. За Института по международни финанси това е популистки подход, целящ да създаде илюзия за социална подкрепа. И рискува да опорочи ценовите индекси и да намали ефективността на паричната политика. 

По оценка на икономисти инфлационният скок е повсеместен, а обезценяването на рублата през миналата година е помогнало за засилване на шоковете от пандемията. И не е чудно, че ценовият контрол има ограничен ефект.

Правителството, което не се чувства комфортно от спада на доходите, настоява, че налозите са необходими за защита на потребителите. Путин пък коментира през май, че се налага да се вземат "незабавно" нови мерки, за да се избегнат ценови колебания на "социално значими" стоки. Вече започват дискусии за стъпки за ограничаване на ръста на разходите за торове, с предложения за замразяване на цените в национален план и налагане на плаващи мита.  

Анализатори от държавната "Внешторгбанк капитал" в Москва са забелязали отслабване на ценовия натиск за някои стоки, което показва, че мерките работят. Те отбелязват, че инфлацията се ускорява доста по-бързо в Бразилия, която не е наложила ценови контрол, макар че това може да се обясни и с други фактори, какъвто е жестоката суша. Там правителството отговаря на ценовия скок с повишение на лихвените проценти. Аржентина наложи ограничения върху износа на говеждо месо, а Украйна въведе леки рестрикции на износа на слънчогледово олио. Китай пък започна да продава част от огромните си метални резерви в опит да охлади глобалните котировки. 

Руският премиер Михаил Мишустин подписа на 25 юни декрет, въвеждащ експортни мита на черните и цветните метали, които ще са в сила от 1 август до 31 декември. Те ще съдържат базова ставка от 15% плюс специфична компонента в долари за тон, чиято стойност ще се изчислява в зависимост от типа суровина.

Тази специфична съставка на митото ще е в обща размер от минимум 1226 щ. долара за тон мед, 2321 долара за тон никел и 254 долара за тон алуминий. Тя ще е минимум 54 долара за тон железен руден концентрат, 115 долара за тон горещовалцувани листове и подсилени пръти, 133 долара за тон студеновалцувани продукти и тел и поне 150 долара за тон за неръждаема стомана и железни сплави.  

Митата ще се налагат единствено за износ извън Евразийския икономически съюз и от тях са изключени Армения, Беларус, Киргистан и Казахстан. Москва ще проведе преговори с партньорите си, за да намали риска от реекспорт. 

Русия потребява едва 10% от никела, една трета от алуминия и около 50% от стоманата, която произвежда, така че последните мерки едва ли ще окажат особено влияние върху общата инфлация, твърдят анализатори на инвестиционната компания BCS Global Markets в Москва. Говорител на най-едрия руски производител на стомана "Новолипецк груп" предупреди, че налозите ще възпрепятстват инвестиционните планове на фирмите с по-ниски норми на печалбите, което ще навреди и на потребителите защото ще намали доходите им. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във