Банкеръ Daily

Пари и пазари

Мощният срив на петролните цени разлюля финансовите пазари

Петролните котировки паднаха с над 30% след като партньорите от "ОПЕК+" не успяха да постигнат съгласие за нови по-дълбоки редукции на добива на черно злато. Това провокира Рияд да обяви ценова война. Резултатът от акцията на саудитците бе 33.16% срив на цената на американския лек суров петрол WTI - до 27.59 щ. долара за барел, в ранното утро на 9 март по време на азиатската търговия. Горивото сорт "Брент" пък загуби 31% от пазарната си оценка (до 31.02 щ. долара за барел) - вторият по дълбочина ценови спад след краха по време на войната в Персийския залив през 1991-а.

Случващото се принуди анализатори на "Голдмън Сакс" да понижат прогнозите си за движението на петролните котировки до средно 30 щ. долара за барел гориво сорт "Брент" през второто и третото тримесечие на тази година. Те очакват цените на черното злато да потънат дори в близост до 20 долара за барел. 

Причина за петролните трусове стана приключилата с провал среща на членовете на ОПЕК и Русия на 6 март във Виена. Петролният картел предложи допълнително орязване на произведените количества черно злато с нови 1.5 млн. барела дневно от началото на април, като ограниченията останат в сила до края на годината. Русия обаче отхвърли новите рестрикции, а енергийният й министър Александър Новак каза на репортерите във Виена, че от 1 април страната му ще започне да работи без да се съобразява с действащите в момента квоти и редукции, които са в сила до края на март. С което на практика бе сложен край на сътрудничеството между Рияд и Москва, което поддържаше цените на черното злато от 2016-а насам. 

Колапсът на петролните котировки ще има сериозни последствия за целия енергиен бранш - от гигантите от ранга на "Ексън Мобайл" до по-дребните производители от Западен Тексас. Най-сериозно ще пострадат бюджетите на зависимите от износа на черно злато държави - от Ирак до Нигерия. Глобалната политика вероятно ще бъде прекроена, а влиянието на държави като Саудитска Арабия сериозно ще намалее. Случайна жертва на случващото се може да стане борбата срещу климатичните промени, защото изкопаемите горива ще станат по-конкурентни в сравнение с източниците на възобновяема енергия.   

На 7 март Рияд огласи най-сериозните от 20 години намаления на официалните продажни цени на горивото си от 1 април и подготвя дори увеличение на добива на суровината над 10 млн. барела на ден. В момента кралството помпа по 9.7 млн. барела дневно, но има капацитет да произвежда 12.5 млн. барела на ден. Да не говорим, че Саудитска Арабия има най-ниски разходи за производство на петрол.   

Цените на черното злато падат свободно винаги когато Рияд обяви ценова война, за да изтика конкуренти от пазара. Например, американският сорт WTI загуби 66% от пазарната си оценка от края на 1985-а до март 1986-а когато кралството помпаше "на корем", за да задуши увеличаващия се добив на САЩ, а петролът сорт "Брент" падна за кратко под 10 долара за барел.

Днес ценовата война на саудитците съвпада с паниката около разпространението на китайския коронавирус. Двете събития не са били очаквани или отчетени в цените преди месец, посочват анализатори от бранша. Оттук нататък експертите ще седят зорко развоя на поредния разрив, най-вече дали Рияд и Москва ще успеят отново да договорят приемливо споразумение и колко бързо САЩ ще прекрати добива на черно злато от шисти.  

В ранната сутрешна европейска търговия на 9 март петролът сорт "Брент" с доставка през май се котираше за 32.84 щ. долара за барел, а марката WTI с доставка през април - за 28.84 долара за барел. Специалистите от бранша посочват и забележителна промяна в тримесечната ценова картина за петрола "Брент" - горивото за незабавна доставка е поевтиняло рязко спрямо контактите за по-късни доставки. Това прави изгодно за търговците да купуват суровината и да я складират на сушата или на танкери в морето. 

Сривът на петролните котировки предизвика мощно вълнение на финансовите пазари.  

Най-бързо реагираха валутите на износителите на енергия. Норвежката крона падна до най-ниската си цена към щатския долар от 1985-а насам, а мексиканското песо потъна до тригодишната си минимална стойност. Южнокорейският вон, малайзийският рингит и индонезийската рупия поевтиняха с около 0.8% в сутрешната търговия на 9 март. Загубите на австралийския долар пък набъбнаха до почти пет процента. Паниката не засегна китайската валута, която се задържа в близост до най-силните си котировки от януари насам - 6.8420 юана за един щ. долар. Анализаторите обясняват стабилното поведение на китайските пари с факта, че страната вече преодоля заразата и започва да се възстановява от нея, докато останалият свят тепърва се сблъсква с последиците от настъплението й. Сривът на петролните цени от 9 март също може да облагодетелства Китай като нетен вносител на горивото.  

Тежки загуби към единната европейска валута понесе американският й конкурент, който "докосна" 1.1495 щ. долара за едно евро. 

От хаоса спечелиха традиционните убежища при кризи, най-вече японската йена, която скочи до най-високата си цена към зелените пари от 2016-а насам. В ранната европейска търговия на 9 март котировките бяха в близост до 102.40 йени за един долар. Швейцарската валута проби нивото на съпротива от 1.06 франка за евро и поскъпна до 1.055 франка за едно евро. 

Златото изскочи за кратко над 1700 щ. долара за тройунция, но бързо се върна до 1665 долара за тройунция. Обяснението на експертите от бранша е, че инвеститорите продават скъпоценния метал на по-високите цени, за да покрият загубите си от вложенията в акции.  

Американските и европейските борсови индекси олекнаха с трицифрени суми, японският NIKKEI 225 загуби над 1000 пункта от пазарната си оценка, а хонконгският Hang Seng потъна с почти 1100 пункта.  

<!-- Google Tag Manager --><!-- End Google Tag Manager --><!-- Google Tag Manager (noscript) --><!-- End Google Tag Manager (noscript) -->

Facebook logo
Бъдете с нас и във