Банкеръ Daily

Пари и пазари

Мощният ръст на долара е заплаха за световното стопанство

На фона на бурните геополитически трусове бързото поскъпване на зелените пари не привлича полагащото се внимание на наблюдателите.

На теория, поскъпването на валутата на най-силната световна икономика би трябвало да помогне за корекциите и на глобалното стопанство като насърчи износа на страните с по-слаби валути и същевременно отслаби инфлационния натиск в САЩ като понижи разходите за внос.

Тези разсъждения обаче не важат в сегашните условия. От началото на годината доларовият индекс DXY, който следи движението на щатската валута към шест основни търговски конкуренти, е поскъпнал с около 10%, а 12-месечният му ръст е в размер на 16 процента. Особено убедителни са завоеванията на американския долар към еврото и японската йена и не чак толкова устойчиви към швейцарския франк, който за кратко стана по-евтин от зелените пари за първи път от 2019-а. 

Основните фактори за този бурен подем са три: намеренията на Федералния резерв да повишава по-агресивно лихвените проценти; солидният ръст на американското стопанство, привличащ капитали от останалите страни; и статусът на спасително убежище от последна инстанция за активите на инвеститорите. 

Силният долар застрашава най-сериозно развиващите се пазари, които вече се сблъскват с множество кризи: дългова, енергийна, по прехраната и за икономиката като цяло.

За повечето от тях поскъпването на зелените пари означава по-високи цени на вноса, по-високи разходи за обслужване на външните задължения и по-голяма вероятност за финансова нестабилност. Засилва се и натискът върху държавите, които вече са изчерпали ресурсите си и политическите мерки в битката срещу пандемията от коронавируса. 

Опасенията са особено силни за най-бедните страни, които вече изнемогват от високите цени на храната и енергията. Кризата на издръжката на живота заплашва с глад най-уязвимите слоеве от населението. И ако "пожарът" продължи да се разгаря, може да се стигне до по-опасна комбинация от прекратен глобален растеж, дългови фалити, и социална, политическа и геополитическа нестабилност. МВФ вече предупреди, че грубо 60% от тези стопанства са в риск от дългов стрес.

За развитите икономики пък индиректния ефект от силния долар ще е много по-голям от прекия. Освен охлаждането на растежа на външните "мотори" на тези държави във време на растящ риск от стагфлация у дома, дестабилизиран развиващ се свят може да увеличи колебанията на финансовите пазари, които и без това са подложени на трусове от различни посоки.

Председателят на "Банк дьо Франс" - Франсоа Вилроа дьо Гало - каза в началото на седмицата, че поевтиняването на еврото е в центъра на вниманието на Европейската централна банка, защото прекалено слабо евро ще попречи на постигането на ценова стабилност в еврозоната. 

Сривът на единната европейска валута под 1.04 щ. долара е поредното перо в списъка на напомпващите инфлация променливи, предизвикващо силна тревога в банкерите. Еврото е поевтиняло със 7% от началото на годината до най-ниската си котировка от 2017-а насам и прогнозите за паритет с щатския долар на изявени световни валутни анализатори стават все по-вероятни. 

Коментарите на Вилроа се появяват в разгара на дебатите "за" и "против" затягане на паричната политика на блока на еврото и приключване с покупките на облигации през юни с последващо повишение на лихвите през юли. Шефът на "Банк дьо Франс" очаква ползотворни дебати и конструктивни решения на съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ през юни, както и активно лято. Той посочва и очертаващия се консенсус за паричната политика като припомня констатацията на председателя на институцията Кристин Лагард, че инфлацията "не само е по-висока, но и по-обхватна". 

Седмица преди него влиятелният член на управителния съвет на ЕЦБ - Изабел Шнабел - наблегна в интервю за медиите, че тя и колегите й "следят много внимателно" инфлационния ефект на по-евтиното евро, но не пропусна да повтори мантрата, че валутният курс не е сред целите на институцията. 

В реч в Хелзинки на 18 май пък председателят на Финландската централна банка Оли Рен каза, че е налице широко съгласие между членовете на управителния съвет на ЕЦБ, че лихвените проценти трябва да напуснат сегашния си негативен терен "сравнително бързо" и да продължи процеса на постепенно нормализиране на паричната политика. Защото изпускането на инфлационните очаквания от контрол ще "нанесе сериозни поражения на ценовата стабилност".

Поскъпващият долар увеличава и спектъра на "реверсивните валутни войни".

Високата инфлация и агресивните лихвени увеличения на Федералния резерв засилват привлекателността на по-силните парични единици. След повсеместния глобален скок на цените, предизвикан от пандемията от коронавируса, който се задълбочи от руската инвазия в Украйна, фокусът на централните банки се измести от окуражаване на растежа към охлаждане на инфлацията. И при тази конфигурация по-скъпата валута е сериозно предимство. Скокът на доларовите котировки обаче оказват допълнителен натиск върху най-авторитетните централни банки да синхронизират паричната си политика с Федералния резерв, за да помогнат на валутите си "да догонят" американския конкурент.

По-слабите парични единици качват инфлацията като увеличават цената на вносните стоки и услуги. Анализ на "Голдмън Сакс" показва, че централните банки на големите развити икономики трябва да повишават лихвените проценти средно с по 0.1% допълнително, за да компенсират всеки процент, с който поевтиняват валутите им. 

Националната банка на Швейцария, която от години е един от най-активните валутни борци с политиката си да не позволява на франка да поскъпва прекалено, за да не вреди на местните износители, също смени тона. Членът на банковия борд Андреа Мехлер заяви през седмицата, че силният франк помага за компенсиране на инфлацията, която се е повишила през тази година и в страната, но далеч по-слабо отколкото в съседната еврозона.   

Единствено "Бенк ъф Джъпен" остава до голяма степен изолирана от появилата се неприязън към по-слабите валути и се придържа към свръхщедрата си парична политика, въпреки изключителната слабост на йената. Въпреки това сривът на японската парична единица увеличава спекулациите, че финансовото министерство на Япония може да излезе на пазара в подкрепа на йената за първи път от 1998-а. 

Силният долар е една от причините за редуциране на инвестициите в развиващите се пазари. И предвид уникалната му роля в сърцето на глобалната финансова система, поскъпването му усложнява достъпа до финансиране на бизнеса и на домакинствата в много икономики извън САЩ. 

Зелените пари започнаха да поевтиняват от началото на седмицата и в следобедните часове на 18 май те се разменяха срещу 1.0525 долара за едно евро. Това по-скоро е техническа корекция за насищане на бързо преодоления диапазон от над два цента, така че може да се очаква пореден възходящ щурм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във