Банкеръ Daily

Пари и пазари

Модерната парична теория и Алиса в страната на чудесата

Как да се плати колосалната цена на борбата с пандемията? Всички държавни разходи, били те за "новата зелена сделка", за "работа за всички" или за икономическите паузи, могат да се посрещнат просто като се напечатат пари. Това е тезата на модерната монетарна теория (ММТ), пише Едуард Ченсълър - експерт в областта на историята на финансите, в позиция, публикувана във "Файненшъл таймс". 

Привържениците на тази неортодоксална икономическа школа ни карат да повярваме, че, подобно на Алиса в страната на чудесата, шест неща не могат да се случат преди закуска. Правителствата никога не могат да фалират. Те не трябва да увеличават данъците, нито да емитират облигации, за да се финансират. Кредитите раждат спестявания. Фискалните дефицити не са проблем, а лекарство. Ние можем да платим националния си дълг още утре.  

На теория традиционните икономисти отричат ММТ. Като начин на политика обаче, тя вече се прилага на практика. Още откакто Бен Бърнанке като един от гуверньорите на Федералния резерв произнесе речта си за "хеликоптерните пари" през ноември 2002-а, светът се движи в тази посока. Като председател на Европейската централна банка Марио Драги доказваше, че дори най-задлъжнелите държави не трябва да фалират. Миналата година пък американският федерален дефицит надхвърли 1 трлн. щ. долара точно когато Федералният резерв купуваше щатски ДЦК с прясно напечатани долари - ММТ в чиста форма.     

Кризата ускори процеса. Фискалната и монетарната политика в момента са абсолютно координирани, точно както препоръчва ММТ.

Американският бюджетен дефицит е напът да достигне почти 4 трлн. щ. долара през тази година. Повишение на данъците обаче не е на дневен ред. Вместо това Федералният резерв издава чекове. Отвъд Атлантика "Бенк ъф Инглънд" финансира директно най-големия в мирновременната история дефицит. ММТ повелява, че парите са творение (оръдие) на държавата. Делът на щатската централна банка в увеличението на паричното предлагане вече е близо 40% и расте.

С други думи, ние отново виждаме ММТ в действие. А замрялата икономическа активност е идеалният момент за приложението й. 

По време на кризи обществото има нужда от ненормално големи количества кеш, а монетаризирането на дълга изглежда най-малкият проблем. Правителството може да печата пари, за да покрие разходите си, но само докато хората съхранят доверието си във валутата. Когато кризата премине, прекомерното количество пари трябва да се изтегли.

Привържениците на ММТ твърдят, че това не би трябвало да е проблем. Но същевременно признават, че никой няма добър инфлационен модел. Нито точен измерител на свободния икономически капацитет. Което означава, че политиците по-скоро няма да увеличат данъците навреме, за да парират инфлацията в зародиш. Същевременно винаги могат да се емитират и облигации, които да изтеглят парите от обращение. Когато обаче инфлацията набере скорост, притежателите на ДЦК започват да искат по-високи лихвени плащания. И от гледна точка на фиска е много по-разумно да се продават държавни облигации когато лихвите са ниски (както е в момента) отколкото да се печатат пари и да се плащат по-високи лихви по-късно.  

Най-мощните инфлации в историята не са предизвикани от излишните пари, а от шоковете в предлагането, твърди ММТ. Подобно шоково явление очевидно е коронавирусът.

Историята обаче подлага на съмнение опитите да се обясни инфлацията с непарични фактори. Най-точният пример е френският експеримент с хартиените пари. През 1720-а шотландският авантюрист Джон Лоу бил министър на финансите на Франция и шеф на централната банка. Тя напечатала много банкноти, платила френския дълг и страната постигнала бърз разцвет Инфлацията обаче набрала сили и потопила Франция в криза.  

Истината е, че управляващите имат наследствена неприязън към инфлацията, особено при извънредни ситуации като войни и революции. Подобно събитие е и COVID-19.

Бъдещата инфлация ще притъпи някои от сегашните проблеми: дълговите равнища ще бъдат редуцирани и социалното неравенство ще намалее. А след като прекомерният дълг се стопи, лихвените проценти ще могат да се върнат на нормалните равнища. Когато това се случи, жилищата ще станат по-достъпни и доходите от спестяванията ще нараснат. 

Отрицателните последици от инфлацията обаче не могат да се преодолеят. Икономиките не работят добре когато хората се борят с растящите цени. Инфлациите създават собствени пропасти в разпределението. Работниците, чиито доходи растат успоредно с цените, се справят по-добре от пенсионерите. Длъжниците затъват за сметка на кредиторите. Печалбарите се множат редом с популистите, които се хранят от социалното недоволство. 

Модерната икономическа практика гарантира, че инфлацията дебне зад ъгъла. ММТ пък обещава безплатен обяд, в който дори Алиса не би трябвало да вярва. 

<!-- Google Tag Manager --><!-- End Google Tag Manager --><!-- Google Tag Manager (noscript) --><!-- End Google Tag Manager (noscript) -->

Facebook logo
Бъдете с нас и във