Банкеръ Daily

Камен Колчев, главен изп. директор на "ЕЛАНА финансов холдинг" и член на Съвета за развитие на капиталовия пазар пред в. „БАНКЕРЪ”:

Много бизнеси се страхуват от фондовата борса

Боят се като станат по-видими, да не бъдат изнудвани или откраднати

Визитка

Камен Колчев е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ЕЛАНА финансов холдинг. Той е основател на групата ЕЛАНА, като професионалната му кариера във финансовия сектор започва през 1991 г. с учредяването на първото дружество за търговия на финансовите пазари. 30 години по-късно ЕЛАНА вече е група от компании, които са водещи в секторите на инвестиционното посредничество, управлението на активи, инвестиционно консултиране по европейски програми, инвестиции в земеделска земя и др. Член на Съвета за развитие на капиталовия пазар,  копредседател на комитета „Финансови услуги“ в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Бил е председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) от основаването й до 2008 г.

Завършил е математика и информатика в СУ „Св. Кл. Охридски” през 1986 г. Специализирал е  „Корпоративно управление в Централна и Източна Европа“ в Прага и „Международни капиталови пазари” в Института по финанси - Ню Йорк.

 

Г-н Колчев, как оценявате развитието на капиталовия пазар в България и ролята на пенсионните фондове в него?

- През последните 2 години българският капиталов пазар привлече нови компании от най-разрастващия се ИТ сектор, които бързо спечелиха нови инвеститори към пазара. В общи линии влязохме в етап на добри новини и положително развитие. Разработи се и се въведе нов сегмент на Българска фондова борса - пазарът за растеж BEAM. Един много необходим подход за улеснен достъп за набиране на финансиране от пазара от малки компании с потенциал.  И той бързо показа, че е нужен – при листването на първата компания имаше презаписване над 2 пъти.  Инвеститорите на борсата започнаха да усещат ползата от положителното й развитие, след като направиха значителни печалби от новите попълнения на пазара само за 1 година.  Става въпрос за ръстове на акциите на новите като Телелинк и Алтерко в порядъка на 70% - 110%.  Пазарът BEAM за малки компании вече привлича желаещи след успешния старт. 

Трябва да се листват повече нови компании с реален модерен бизнес, за да може капиталовият пазар да стане по-представителен за икономиката.  За съжаление, нито правителствата поеха някаква политика, за да е по-активна ролята на пазара както е в една нормална и развита икономика, нито пък успяхме да видим достатъчно голям брой компании да пожелаят да станат публични. Последното си има своите причини, свързани с политическата ни конюнктура.  Много бизнеси се страхуват да станат по-видими, за да не бъдат изнудвани или откраднати. 

Относно ролята на пенсионните фондове – те са основни институционални инвеститори на пазара.  Но те не могат да запълнят вакуума от липсата на повече големи инвеститори от чужбина. 

Как влияят скандалите като този с „Градус” на фондовата борса и поведението на инвеститорите?

- Всеки подобен скандал има влияние върху крехкото доверие в пазара. В случая по-неприятното е, че беше атакувана не само една компания, но и пенсионната система, който е основополагаща за бъдещето ни. Активните инвеститори на борсата са видели и други подобни случаи и те не се влияят съществено. Те си подбират компаниите и един политически скандал не ги отдръпва от печалбите. Но страда репутацията на пазара сред масовата публика. Все още не сме натрупали достатъчно финансова култура, за да се знае масово как хората могат да ползват капиталовия пазар за спестяванията си и за планиране на бъдещето си. Всеки скандал добавя още един пласт към и без това натрупаното недоверие у българина към  институции и финансовия сектор.  2014 г. със случая КТБ не е толкова отдавна.  

Какво очаквате да се случи от тук нататък, по повод на проверките? Ще стигнат ли те до истината?

- Очаквам институциите да си свършат работата и да оповестят широко и достъпно резултатите от проверките си, за да може всички да са наясно какви са фактите, а не да са чули само твърдения, които все пак не бяха придружени с доказателства.  Трябва да има пълна яснота и да се провери за пазарна манипулация.

Какъв е пътят за листване на една компания на борсата и ролята на КФН, БФБ, одитори и т.н. за това всичко да е наред по отношение на представените публични данни?

- За излизане на компания на регулиран пазар на Българска фондова борса, компанията работи отблизо с инвестиционния си посредник, за да подготви не само документацията, но и да се организира готовност за това да бъде публична компания.  Да си на борсата, означава да си напълно прозрачен, да си отворен за всички въпроси, които задават за бизнеса ти и да обясняваш както състоянието му, така и плановете си за бъдещето.  Да си отговорен за изпълнението на всяко едно обещание. Ролите на всички са ясни.  Институциите си имат своята роля, определена от закона.  Одиторите си носят своята отговорност, след като са заверили отчетите на компаниите.  Дори да има някаква манипулация на данни, тя винаги излиза наяве. И инвеститорите наказват компанията. 

Какво е предимството да се набира капитал по този начин и защо в България се превръща често в негатив?

- Голямото предимства, сред много други, е че когато един бизнес е на борсата – това е международно послание за прозрачност и доверие.  Борсата е мястото, където може най-лесно да се набере капитал за развитие. Много по-лесно си приет от чуждестранни партньори.  Можеш да привлечеш стратегически инвеститор в бизнеса си – последния пример е със Спиди и френската куриерска компания GeoPost.  Компанията получава много по-добра оценка при успешно развитие като публична компания.  Капиталовият пазар е и удобен инструмент да продадеш бизнеса си, когато желаеш да излезеш от инвестицията си. 

Не бих казал, че самото набиране на капитал от борсата е било някога негатив.  На борсата има пришити много компании от масовата приватизация, които са публични насила. За тях е негатив да са на пазара. А политическите рискове не се отнасят само до капиталовия пазар, а до цялата икономика и всички сектори, но „реализирането“ им е най-видимо при публичните компании. Но реалните бизнеси привличат финансиране по много начини и са доволни. Просто за това не се пише масово, а негативните случаи са по-популярни. Вие написахте ли, че SOFIX отбеляза ръст от 17% за 4 месеца тази година и е 11-ти в света по резултат? Всички (включително повечето медии) говорят за скандала "Градус“, но не споменават ръста на пазара.

Какво трябва да направи държавата като поведение и нормативна рамка, за да върне доверието на институционалните инвеститори към борсата?

- Преди няколко години в инвестиционната общност се събрахме и направихме стратегия за развитие на капиталовия пазар.  Немалко неща като законови промени и въвеждане на нови сегменти и модерни проекти се случиха, макар и за по-дълго време.  Но е необходим и ангажимент от държавата – да покаже, че зачита ролята на капиталовия пазар и знае как да го ползва за икономиката.  За листване на големи държавни предприятия говорим от десетилетия.  За привличане на инвеститор в Българска фондова борса – също.  Например, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) отдавна заяви интерес като акционер. Нещо, което банката направи в Румъния и Сърбия, като по този начин повиши доверието в техните пазари.  Доверие от чуждестранните инвеститори означава ликвидност. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във