Банкеръ Daily

Пари и пазари

"Мини балкански Шенген" ще проправя пътя към ЕС

Регионалните икономически обединения от години показват своята жизненост и перспективи за по-широко интегриране с други по-големи съюзи - БЕНЕЛЮКС, Вишеградската четворка - Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които лесно се интегрираха в Евросъюза. Или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), включваща Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. И всички те са обект на възхищение, и пример за други страни. 

В последните дни сръбският президент Александър Вучич обяви идеята за създаване на Общ пазар на шест страни от Западните Балкани (Сърбия, Северна Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово). Това стана след срещата му в Париж с френския президент Еманюел Макрон. "Ние получихме официални данни от Световната банка, според които балканската шесторка би икономисала 3.5 милиарда евро, а Сърбия - 1.5 милиарда", обоснова се Вучич, цитиран от ТАСС. Според него камионите губят на границите на страните от Западните Балкани общо 26 милиона часа годишно, така че постигането на съгласие за свалянето на бариерите между страните би открило нови хоризонти за региона.
Премиерите на Албания и Северна Македония - Еди Рама и Зоран Заев, и сръбският президент Александър Вучич, дори вече имаха среща в Охрид и обсъждаха конкретни мерки за създаване на свободна зона за търговия, която да увеличи икономическия растеж и чуждестранните инвестиции. Преминаване на границите само с лична карта, бързи ленти за камионите и взаимно признаване на дипломите са само част от мерките са само някои от предложенията. Инициативата бе наречена "мини Шенген" по подобие на европейската зона за свободно движение на стоки и хора. Разбира се, крайната цел на страните остава членството в Европейския съюз. А едно такова икономическо обединение би ги подготвило по-добре за следващата стъпка.

Останалите страни от региона засега обмислят предложението за присъединяване към инициативата. Разбира се, върху страните и отношенията между тях тежат икономически и политически сътресения от миналото.
Но иначе идеята може да създаде обединение с територия от 207 848 кв. км и население от около 19 млн. човека. Изпълнението на идеята не изглежда много реалистично, тъй като тези страни са с голяма разлика в степента на развитие на икономиките им.

Република Сърбия (Република Србија) на север граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг със Северна Македония и с частично признатата държава Косово, на югозапад - с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Страната пази военен неутралитет. Очаква се през нейна територия да премине продължението на "Турски поток", който ще пренася природен газ към Европа.

Общата ѝ площ е 77 474 кв. км, а населението около 7 040 272 човека. Сърбия е промишлено-аграрна страна с пазарна икономика. БВП през миналата година е 112.51 млрд. щ.д. или по 16 089 щ.д. на човек.

Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деветдесетте години на ХХ век. На Сърбия бяха наложени санкции от Съвета за сигурност на ООН, които постепенно бяха премахнати, а през 2005 г. напълно бе нормализирана търговията със САЩ. Страната има споразумение за свободна търговия с Евросъюза. Главни икономически партньори на Сърбия са ЕС, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.

Страната има значителни запаси от полезни изкопаеми - руди на цветни метали, хромити, въглища, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Сърбия има 6 млн. ха обработваеми земи, от които 85% са частна собственост. Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е Войводина. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия, където има специализация върху едър рогат добитък, свине, овце и птици.

Сърбия има една от най-старите авиолинии - Jat Airways, открита през 1927 година, а страната има три международни летища - Белград, Ниш и Вършац.

През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор, който пресича Централна Европа до Черно море. Освен Дунав, плавателни реки са още Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Виш и жп линията Белград - Бар. Страната заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.

През последните години големи чуждестранни инвестиции влязоха в страната от Китай, Русия, европейски компании и други.

Северна Македония е държава без морска граница и заема северната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. Площта ѝ е 25 713 кв. км, а населението - около 2 071 278 човека.

Северна Македония има отворена пазарна иекономика. Тя напуска бивша Югославия (СФРЮ) като най-недоразвитата република, допринасяща за едва 5% от общата федерална продукция. До 1996 г. икономическият растеж е възпрепятстван от гръцко ембарго, политическа нестабилност в съседната Съюзна република Югославия и неадекватната инфраструктура. Днес Северна Македония е постигнала известна макроикономическа стабилност, но не съумява да привлече чуждестранни инвестиции. Това е най-вече в резултат на сравнително неблагоприятното географско положение, липсата на значителни природни ресурси и неразрешения доскоро спор за името на страната.

Корупцията и недостигът на квалифициран труд също забавят развитието на страната. Правителството предвижда икономическият растеж за 2019 -а да бъде 3.2 на сто. БВП е близо 34 млрд. щ.д., като в т. ч. голям дял има и сивата икономика. На глава от населението се падат 16 000 щ. долара. Селското стопанство генерира 11.4% от БВП, промишлеността - 27.2%, и сектора на услугите - 61.4 на сто. Основните й търговски партньори са Сърбия, Германия, Гърция и България.

Страната има с неголеми запаси от полезни изкопаеми - медна, оловно-цинкова, желязна и никелова руда. Работят металургичен комбинат, химически завод, оловно-цинков завод. Има предприятия на леката, хранително-вкусовата, строителната, дървообработване, целулозно-хартиената и фармацевтичната промишлености. Производствената база е остаряла, но е в процес на умерена модернизация. Основните продукти за износ са храна (зеленчуци, плодове, яйца), напитки (вино, мляко), тютюн и стомана.

Основен селскостопански отрасъл е растениевъдството. Отглеждат се пшеница, царевица, ориз, памук, тютюн, лозя, плодове, зеленчуци и други. Животновъдство е специализирано за овце, едър рогат добитък, свине, птици и други.

Република Албания (Republika e Shqipërisë, интерпретира се като "Земята на орлите", но всъщност произлиза от думата shqip, в превод - "разбира", т.е. "Земята на разбиращите се"). Около 2 876 591 албанци живеят в страната.

Площта на Албания е 28 750 кв. км, с 362-километра брегова линия на Йонийско (на югозапад) и Адриатическо море (на запад), 282 км граница с Гърция на юг и общо 438 км със Северна Македония на изток, с Косово на североизток и с Черна гора на северозапад. Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето са неразработени. Сред по.ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никул. Има също солни находища. Климатичните и релефните особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 80-те години на миналия век обаче паказа рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ-те.

През миналата година БВП на Албания е 38.154 млрд. щ.д. или по 13 274 щ.д. на човек. От БВП около 20.6% се падат на земеделието и селското стопанство, около 19.09% . на промишлеността, и около 59.5% - на услугите. Албания е аграрна страна и е сред най-бедните държави в Европа. Има проблем с високата безработица (около 13%), корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието - 58 процента. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост. Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори в момента.

Черна гора (Црна Гора, Crna Gora, "Черна планина") граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Има излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 13 812 кв. км, а около 642 550 човека населят страната.

Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия, е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобурготски.

Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и други. БВП на Черна гора е около 11.381 млрд. щ.д., или по 18 261 щ.д. на човек.

Босна и Херцеговина е планинска държава, в западната част на Балканския полуостров. Горите заемат 40% от територията й. Граничи на север, запад и юг с Хърватия (932 км), на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора (606 км). Страната има излаз на Адриатическото крайбрежие с дължина 20.1 километра. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 г. независимостта на Босна и Херцеговина, е България.

Територията на страната е 51 197 кв. км, а населението й е около 3 843 126 човека. Босна и Херцеговина отчита БВП от около 45.858 млн. щ.д., което прави по 11 950 щ.д. на човек.

Страната е била една от бедните републики в бивша Югославия, но независимо от това е имала изградена не лоша индустриална база. След разпада на СФРЮ и последвалата гражданска война голяма част от инфраструктурата и базата на промишленото производство е разрушена или неработеща. Съществуват проблеми с рестриктивната фискална политика, слабо вътрешно потребление и ниско ниво на инвестиции в частния сектор.

Транспортната инфраструктура е възстановена в по-голямата си част след гражданската война и се обръща особено внимание на вложените инвестиции за обновяване и развитие. Приоритет на правителството е инвестиране на средства в бързо изграждане на магистрални пътища и разширяване на първостепенната пътна мрежа.

Жп транспортът все още се намира много лошо състояние и е изместен по важност от шосейният транспорт. Нужни са големи инвестиции за възстановяване и модернизация, която би допринесла за повишаване степента на сигурност на превозването на стоки и хора, повишаване на скоростта.

Косово (на албански: Kosova или Kosovë; на сръбски: Косово и Метохија или Kosovo i Metohija) е частично призната държава на Балканския полуостров. Формално е част от Сърбия, но след косовската война се управлява като протекторат на ООН.

Косово е с обща площ 10 908 кв. км и население от 1 920 079 човека. Граничи със Сърбия (351.6 км), Северна Македония (158.7 км), Албания (111.8 км) и Черна гора (78.6 км).

Косово отчита БВП от 22.41 млрд. щ.д. или по 12 003 щ.д. на човек. Страната има една от най-слабите икономики в Европа. Косово има най-слаборазвитата икономика от всички бивши югославски републики. Като добавка към лошото стопанство на областта е съчетанието от умишлено неразвиване на икономиката от централната власт, липсата на външна търговия и междуетническите конфликти, които многократно нанасят щети върху икономиката.

Северна Македония е най-големият пазар на Косово за внос и износ, следвана от Сърбия и Черна гора, Германия и Турция. Еврото е официалната валута на Косово. Използва се и сръбският динар в местата, които са населени със сръбско население.

Facebook logo
Бъдете с нас и във