Банкеръ Daily

Пари и пазари

Луис де Гиндос: Инфлационните фактори стават все "по-структурни"

С наближаване на последното за годината съвещание на Европейската централна банка на 16 декември високопоставени членове на банковата управа започнаха да споделят вижданията си за бъдещето на паричните стимули в подкрепа на стопанството на еврозоната, което ще е основният предмет на разискванията. 

ЕЦБ вероятно ще реши да замрази противопандемичната си програма PEPP в размер на 1.85 трлн. евро след като приключи покупките на активи по нея през март 2022-а, смята членът на банковия управителен съвет Роберт Холцман. PEPP по-скоро може да "влезе в чакалнята" отколкото да бъде отменена, защото отговорът на кризта за ЕЦБ преминава в нова фаза, коментира Холцман на брифинг във Виена на 24 ноември. Целта, според шефа на Австрийската централна банка, ще е да се "съхранят предимствата на гъвкавостта в случай на икономически шокове, които определено са възможни, макар че не се очакват". 

Изявлението на австрийския банкер подкрепя становището на члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Изабел Шнабел. В интервю за агенция "Блумбърг", публикувано на 23 ноември, тя коментира, че пандемията "ще е процес" и че противопандемичната програма PEPP ще продължи да играе роля дори ЕЦБ да реши да спре нетните покупки на облигации по нея през март 2022-а. Шнабел посочва, че несигурността за икономическата перспектива нараства успоредно с поредния скок на инфектираните от COVID-19 в ред държави от еврозоната, който застрашава да подкопае възстановяването. Същевременно, инфлацията е на най-високите равнища от 2008-а и може да се ускори, което притиска паричните стратези да преосмислят политиката си.

Колегата й от изпълнителния борд на ЕЦБ - Фабио Панета - съветва да не се затяга прекалено рано паричната политика в отговор на инфлационния скок, защото той е предизвикан от "чисто временни фактори". Преждевременното изтегляне на стимулите заплашва да нанесе поражения върху икономиката на еврорегиона и да ограничи вътрешното потребление, посочи Панета в реч в Париж на 24 ноември. Той допълни, че проблемите на региона произтичат от продоволствени шокове, които качват цените и потискат активността, докато все още не се забелязва по-високо от нормалното вътрешно потребление. Панета съветва паричната политика да е "търпелива", защото прибързаната й промяна може да ограничи разходите преди възстановяването на търсенето до нормалните равнища. 

Панета подчертава, че 80% от инфлационния индекс в момента се дължи на генерирани зад граница шокове, до голяма степен защото еврозоната е нетен вносител на енергия и на стоки и суровини. Той коментира, че възстановяването на потреблението в общността изостава от глобалното, а търсенето на услуги все още не е на предкризисните си равнища. Пазарът на труда също не се е отърсил напълно от кризата.

Идеалният сценарий за Панета ще е "добра" инфлация в условията на солидно търсене и висока заетост. Докато "лоша инфлация", работеща като "данък на потреблението" може да отдалечи още повече икономиката от пълното използване на капацитета и да потисне средносрочната инфлация, което вероятно ще изисква разхлабване на паричната политика. 

За заместник председателя на ЕЦБ Луис де Гиндос, факторите, които подхранват инфлацията, стават все по-структурни и засягат икономическия растеж. Той е съгласен, че пробивите в продоволствените вериги и по-високите цени на енергията са преходни по природа, но инфлационният натиск не отслабва съобразно предвижданията на централните банкери. В реч в Мадрид на 23 ноември Де Гиндос посочи, че съществуващото положение усложнява и прави по-несигурни икономическите прогнози.  

Колегата му от Словения - Бощян Васле - също определя инфлацията като "по-дълбока и продължителна от очакванията".

А Бундесбанк в Германия прогнозира през седмицата, че индексът на потребителските цени в Германия през ноември ще доближи 6 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във