Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИКВИДНОСТТА - ЖЕЛАНАТА ПОКРОВИТЕЛКА НА БОРСАТА

Ниската ликвидност е стара болка на БФБ-София. Кризата от последните месеци отново подчерта този проблем. Оборотът намаля драстично, а много от опарилите се инвеститори закътаха някъде надълбоко мераците си да правят пари от търговия с акции. Така след вълнуващата и многообещаваща 2007 г. в началото на 2008 г. дойде разочарованието. За да продължи напред в своето развитие, българският фондов пазар трябва да намери пътищата, които ще го направят по-ликвиден и оттам по-привлекателен за професионалните и непрофесионалните инвеститори. В стратегията за развитието на БФБ-София до 2010 г., разработена от нейни експерти са посочени няколко инструмента, чрез които може да стане това: технологично обновление, нарастване на броя на атрактивните публични дружества, създаване на разнообразие от търгувани инструменти, привличане на повече местни и чуждестранни инвеститори.
Въпреки че през миналата година публичният регистър се обогати с нови дружества, много от тях не успяха да провокират активна търговия с акциите си - било защото са непознати на аудиторията, било заради това, че все още не са придобили навиците на публичността. (Нека припомним, че през 2007 г. бяха осъществени 11 първични публични предлагания и общата сума на набрания чрез тях капитал е над 350 млн. лева. Средните разходи по осъществените първични публични предлагания през миналата година като процент от общата набрана сума от дружествата са едва 1.7% - доста по-ниски в сравнение с реализираните на борсите от Централна и Западна Европа. Вторичните публични предлагания през 2007 г. са били девет.) Именно затова един от основните приоритети на БФБ-София през следващите две години ще си остане привличането на емитенти. Само че този път усилията ще бъдат насочени към дружества от перспективните сектори на икономиката с цел да се увеличи тяхната представителност на борсата. Друг начин за допълване на публичния регистър с привлекателни дружества е приватизацията да протича през борсата. Основни български държавни монополисти като Булгаргаз и НЕК чакат своя ред за продажба и многократно бе подхвърляна идеята да им се осигури публичен статут.
В рамките на Европейския съюз съществува една възможност за разширяване на операциите на публичните дружества, която стана достъпна и за българските компании след приемането ни в общността. Става въпрос за т. нар. единен паспорт, който позволява на дружествата да се търгуват едновременно на две борси в страни членки (двойното листване за търговия). До този момент няма чуждестранна компания, която да е проявила желание да се регистрира на БФБ-София. Именно затова борсата ще насочи усилията си да привлече дружества, регистрирани зад граница. В момента двойното листване на български дружества е и технически възпрепятствано - проблем, който Централният депозитар трябва да разреши.
Привличането на емитенти на облигации също е сред приоритетите на борсата, тъй като облигационният пазар е един от най-слаборазвитите й сегменти. Общият номинал на облигационните емисии е над 1.175 млрд. лв., но темпът на нарастване на търговията с тях е значително по-нисък, отколкото при сделките с акции. Относителният им дял в общия оборот намалява значително - от 8.8 за 2006 г. до 3.76% за 2007 година. Една от причините е, че емитентите предпочитат да пласират емисиите си частно и едва след това да ги регистрират на борсата. Това води до концентрация на собствеността в портфейлите на ограничен брой инвеститори, които съответно ги държат до падежа. Именно затова е необходимо да се стимулира дългово финансиране чрез първични публични предлагания на облигации на фондовия пазар. Специално внимание ще се обърне на конвертируемите облигации (дългови книжа, които след определен период от време дават право на собствениците им да ги превърнат в акции на компанията издател) като средство за увеличение на капитала, което е много популярно в страните с развит капиталов пазар.
Наличието на прекалено много публични дружества, с които почти не се извършва търговия, отдавна задръства регистъра, воден от Комисията за финансов надзор. Създаването на Неофициален пазар, Сегмент В, донякъде се превърна в светофар за инвеститорите, когато искат да се ориентират кои компании се държат като публични и кои не. Въпреки това прочистването на регистъра е повече от необходимо, тъй като публичността дава друг имидж и има друга функция. Именно затова в стратегията е залегнала идея за промяна на критериите за регистрация на дружествата от Неофициален пазар, Сегмент В. В правилника на БФБ-София пък ще бъде предвидена възможност за делистване на дружествата, когато въпросните критерии не са спазват.
Ниската ликвидност, която властва на фондовия ни пазар, изигра лоша шега и от началото на годината оборотът на борсата намаля значително. След като за 2007 г. тя отчете оборот от 9.946 млрд. лв. (три пъти повече от 2006 г.), началото на 2008 г. не бе толкова обещаващо. В изготвената стратегия се залага на внедряването на търговската платформа XETRA за повишаване на оборота и на броя на сделките. Според плановете експлоатацията й трябва да започне в средата на тази година. Тази платформа се използва на Франкфуртската, Виенската, Ирландската и Шанхайската фондови борси, както и в Европейската енергийна борса в Лайпциг и в Дойче Бьорзе. В нея са свързани над 600 участници и над 5000 брокери, което безспорно улеснява достъпа на чуждестранните участници до БФБ-София. Освен това промени в Правилника на борсата дават възможност на всеки посредник, включен в XETRA, ако желае да стане отдалечен неин член, да получи достъп, без да е необходимо да извършва допълнителни разходи за комуникационно оборудване.
Едно от дългоочакваните събития на фондовата борса е въвеждането на нови инструменти в лицето на късите продажби, маржин покупките и интрадей търговията, които безспорно ще допринесат за увеличаването на ликвидността и привличането на нови инвеститори на БФБ-София. За безпроблемното им използване Централен депозитар трябва да се подготви с техническото им осигуряване. Интересно е, че в документа е споменато, че борсата ще търси партньори за организиране на процеси на клиринг и сетълмент, които да позволят търговията на деривати.
И привличането на нови инвеститори остава също един от основните приоритети на фондовата борса през следващите две години, като вниманието ще бъде насочено най-вече към чуждестранните фирми и портфейлните инвеститори с дългосрочен инвестиционен интереси на българския пазар. Борсата има намерение да организира и представяне на различни български дружества пред потенциални акционери зад граница.
Популяризирането на пазара сред българските непрофесионални инвеститори също е процес, който не е за пренебрегване. Основната роля в него като че ли вече са си заплюли договорните фондове. Към края на 2007 г. техният брой надвишаваше 60, а управляваните от тях активи бяха на стойност близо 904 млн. лева. Конкуренцията между тях ги принуждава да се рекламират по-активно, а и тяхната дейност е насочена именно към потребностите на непрофесионалните инвеститори.
Развитието на пазара през последните месеци на 2007 г. и началото на 2008 г. показа, че силният отлив на индивидуални инвеститори от договорните фондове може да окаже значителен натиск върху пазара в моменти на криза. Особено силно се усети корелацията между българския и международните капиталови пазари. Поведението на пазарните участници на БФБ-София обаче води до извода, че от особено значение е, както е отбелязано в стратегията, повишаването на инвестиционната култура на масовия инвеститор и ограничаването на спекулативното му поведение.
Интересно е, че в изготвения документ никъде не се разглежда бъдещата й приватизация. Въпреки това е подчертана амбицията й да стане водещ капиталов пазар в региона. Това е доста трудна задача, която времето ще покаже дали ще може да бъде изпълнена.
Прави впечатление, че за изработването на новата стратегия БФБ-София се е доверила на собствените си експерти. Нека припомним, че първият подобен документ беше написан през 2005 г. от Центъра за икономическо развитие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във