Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ В ЕВРОПА ПРОДЪЛЖИХА НАГОРЕ

Европейската централна банка увеличи на 3% основната лихва на еврозоната, точно каквато бе прогнозата на всички анкетирани от финансовите информационни агенции икономисти. Нещо повече, нейният шеф Жан-Клод Трише заяви пред репортери във Франкфурт, че нови лихвени повишения ще бъдат основателни и че централните банкери ще продължат да следят изкъсо всички промени, така че да не допуснат да се материализират рисковете за ценовата стабилност. Годишната инфлация в еврозоната остана над 2-процентния таван, определен от ЕЦБ, през всеки от последните 18 месеца, а ръстът на паричното предлагане, който банката използва като показател за бъдещи рискове за цените, е близо до максималната си за последните три години стойност. Същевременно нефтените котировки са рекордно високи, а икономиката на общността вероятно ще отчете най-мощния си за последните шест години растеж. С други думи, всички фактори са в полза на генериране на инфлационен натиск и инвеститорите очакват ЕЦБ да качи основната лихва поне на 3.25% до декември. Следващото съвещание на централните банкери е на 31 август.
От МВФ също заявиха през седмицата, че стопанството на еврозоната остава крехко и зависимо от световния растеж и прогнозираха ръстът на БВП да се понижи на 1.8% през идната година от очакваните 2.1% през тази.
Доверието на европейските потребители и на фирмите в икономиката на общността е достигнало най-високото си за последните пет години ниво през юни - индексът, отчитащ нагласите на обществеността, е нараснал до 107.2 пункта от 106.7 през май. Юнската безработица в еврозоната се е понижила до 7.8% срещу 7.9% през май. Индексът, отчитащ активността в сектора на услугите, се е понижил от 60.7 точки през юни на 57.9 през юли, но всички стойности над 50 пункта са белег за растеж в съответния бранш.
Безработицата в Германия е спаднала по-рязко от очакванията през юли и е достигнала 10.6 процента. Това е четвърти пореден месец на намаление на броя на германците, които търсят работа, и е доказателство, че възстановяването на най-голямото европейско стопанство най-накрая е стигнало и до пазара на труда. Новината е поредният положителен фундаментален фактор след съобщението за 0.8-процентния ръст на продажбите на дребно през второто спрямо първото тримесечие. И макар че икономисти прогнозират около 2% ръст на БВП на Германия през тази година, те предупреждават за известни трудности през идната. Класацията на рисковете оглавява очакваният спад на световния икономически растеж, особено на щатския, което ще е сериозно препятствие пред експортно-ориентираното немско стопанство. Другите неблагоприятни фактори са политическата нестабилност в Близкия изток, растящите лихви в еврозоната и 3-процентното увеличение на ДДС в страната от януари 2007-а. Някои експерти пък изтъкват, че по-ниският брой безработни през юли може да е временен ефект от приключилото световно първенство по футбол и през август отново да има по-висока безработица.
Централната банка на Великобритания също увеличи на 3 август основната лихва на Острова с 25 базови точки и тя вече е 4.75 процента. Решението й хвана неподготвени финансовите пазари, защото само осем от анкетираните от финансовата информационна агенция Блумбърг 46 икономисти предсказаха подобен развой на събитията. В резултат акциите на британските компании и правителствените ДЦК понижиха котировките си, а английската лира поскъпна.
Щатският долар се задържа слаб през седмицата, тъй като възходящият лихвен цикъл в САЩ е към края си, а някои централни банки се готвят да пренасочат част от резервите си от щатската валута към други активи. Например Китай ще използва част от валутните си запаси за инвестиции в ценни книжа и злато, което би помогнало за разрешаването на някои исторически проблеми на икономиката, съобщи на 2 август китайският Чайна сикюритис джърнъл, като се позова на официални източници. Данните, реализирани същия ден от Банка д'Италия, пък показват, че делът на валутните й резерви в щатски долари се е понижил от 36.6% през 2004-а на 25.7% през 2005-а, а вложенията в английски лири са станали 10.1% от почти нула през 2004 година.
Американското обществено мнение е разделено в оценките си за икономическата политика на президента Джордж Буш, показва последното съвместно проучване на Блумбърг/Лос Анджелис таймс, проведено в периода 28 юли - 1 август. Почти трима от всеки петима американци е разочарован от начина, по който щатската администрация управлява стопанството на страната. Индексът, отчитащ активността в сектора на услугите, се е понижил от 57 точки през юни на 54.8 през миналия месец заради високите цени на нефта и охлаждащия се жилищен пазар. Юлските продажби на дребно са нараснали по-силно от очакванията - с 3.5%, което се обяснява с юлските горещини, стимулирали продажбите на сезонни стоки - вентилатори, климатици, съоръжения за басейни и защитни средства срещу слънце. Индивидуалното потребление през юни се е повишило едва с 0.4% - най-ниският ръст на показателя за тази година.
У нас междубанковият валутен пазар бе изключително активен. Среднодневните покупко-продажби на валута достигнаха 331 млн. евро (647 млн. лева). Участието на щатския долар във валутните сделки бе едва 6.7 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във