Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЛИХВИТЕ В ЕВРОПА ДИКТУВАТ БЪЛГАРСКИТЕ

Ситуацията на междубанковия паричен пазар е усложнена и на пръв поглед лишена от всякаква логика.
Всъщност лихвените проценти са напълно подчинени на моментното състояние на ликвидността в банковата система за съответните периоди и, както обикновено се случва напоследък, са в пряка зависимост от лихвените равнища в eврозоната.
Напълно очаквано на 8 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши нивото на основната лихва в Европа с 25 базисни точки - от 2.5 до 2.75 процента. Очаква се до края на настоящата година тя да достигне 3 на сто. Това се отрази пряко върху търговията с депозити в евро със срочност една и две седмици, и един месец, които в края на седмицата вече се договаряха при равнища от 2.7, 2.75 и 2.85 на сто на годишна база.
В същото време търговията с евродепозити със срочност от един ден беше попаднала напълно под въздействието на регулациите на ЕЦБ, които определят сроковете и условията за регулиране на минималните задължителни резерви. Поредният такъв едномесечен регулационен период за Европа изтече на 9 юни. Но дотогава банките вече бяха натрупали достатъчно свръхрезерви и това беше основната причина за драстичното понижаване на лихвите при овърнайт търговията от 2.57% в понеделник до 2.45% в края на периода. Мощен сигнал за това понижение беше даден още в началото на седмицата, когато на проведения от ЕЦБ аукцион за пласиране на близо 300 млрд. евро, по осъществявани от нея рефинансиращи операции за срок от една седмица, предлагането стана срещу по-ниски от очакваните лихви.
У нас банковата система продължи да поддържа 3.2 млрд. лв. по сметки в лева и евро при Българска народна банка (БНБ). Те са предостатъчни както за обезпечаване на междубанковите разплащания, така и за поддържане на задължителните и допълнителни минимални резерви. В същото време търговските ни банки разполагаха и с достатъчно авоари в евро по сметките си в първокласни чуждестранни банки, които в рамките на броени минути могат да бъдат прехвърлени в Централната банка и превалутирани в левове. Това е и основната причина лихвените проценти у нас през изминалата седмица да следват тенденциите в еврозоната. За подобряване на левовата ликвидност в системата помогна и преводът от 425 млн. лв. за изплащане на пенсиите. Въпреки това еднодневните депозити у нас отчетоха минимално понижение от 2.58% в началото на периода - до 2.55 на сто през последните дни от седмицата. Едноседмичните и двуседмичните контракти обаче се договаряха при равнища от 2.6 и 2.7% на годишна база. Среднодневните обороти от 200 млн. лв. отчитаха сравнително спокойната обстановка на междубанковия паричен пазар.
Още през първите дни на следващата седмица лихвите по еднодневните депозити в Европа и у нас ще се устремят към нивото от 2.75% на годишна база. Всъщност това ще са първите дни от новия регулационен период за минималните резерви в Европа при новата по-висока основна лихва на континента.
У нас вторичната търговия с държавни ценни книжа (ДЦК) през седмицата беше вяла. Цените на малкото договорени сделки се оказаха под прякото влияние на продължаващата вече втори месец почти монотонна търговия с ДЦК, емитирани в страните от еврозоната. Така например петгодишните германски книжа от началото на април досега гравитират около 3.7% годишна доходност. В резултат на това българските петгодишни книжа се търгуват при равнища от 4.1 процента. Облигациите със срок до падежа десет години пък се търгуваха при около 4% годишно в Европа и 4.45% годишна възвръщаемост у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във