Банкеръ Daily

Пари и пазари

Лихвените проценти не са единственото антиинфлационно оръжие

S 250 968e935d 3ef6 4843 8b98 478c113ca53b

С нарастването на разходите за издръжка на живота по света правителствата не оставят  отговорността за ограничаване на инфлацията единствено на централните си банки.

Те отговарят и по други начини, основани на дългогодишната история на различни политики, прилагани за потискане на цените. Много от новите мерки, вече са в ход - от програмите на щатския президент Джо Байдън за продоволствените вериги и европейските енергийни субсидии до аржентинския контрол на износа.   

В ортодоксалната икономика през последните десетилетия има два основни стълба: цените да се формират на свободните пазари и управлението на инфлацията да е задача на монетарната политика. Те обаче не са толкова безусловни в сегашните условия на ценови натиск, предизвикан от рекордните парични стимули на централните банки и на правителствата, качили повсеместно търсенето. Най-спорна е темата как растящите кредитни разходи, които вече доста държави започват да увеличават, могат да преборят пандемичната инфлация.     

От гледна точка на политиците, не е дошло времето за лихвени обрати. Икономистите нееднократно са обяснявали, че са необходими поне шест месеца, за да може по-стриктната парична политика да ограничи търсенето. Така че дори Федералният резерв да повиши лихвените проценти в края на 2022-ра, ефектът ще се усети някъде към средата на следващата година, което изобщо не устройва управляващите. Все повече сондажи на общественото мнение в САЩ и Великобритания показват засилващата се тревога на хората от растящите цени. Нещо повече, пандемията съживи дебата за ролята на държавата в икономиката и инфлацията е част от него. Преобладаващото мнение досега е било, че най-ефикасният начин за по-евтино предлагане е да се остави всичко на пазарите. Но тазгодишната криза на продоволствените вериги повдига въпроса дали ефективността и ниските цени не са за сметка на стабилността и дори на националната сигурност. 

Енергийните субсидии

Растящите цени на енергията са един от най-големите компоненти на пандемичната инфлация и правителствата вече вземат мерки да смекчат удара.

Франция обяви еднократна необлагаема помощ от 100 евро за лицата с доходи под 2000 евро на месец, която, по оценка на правителството, ще получат 38 млн. души. Отделно Париж замрази цените на природния газ до края на 2022-ра и ограничи до 4% следващото повишение на електроенергията благодарение на орязването на данъците. 

Във Великобритания кабинетът създаде специален фонд от 500 млн. паунда, средствата от който да помогнат на домакинствата с ниски доходи да платят сметките си за електричество, отопление, храна и облекло. 

В началото на октомври белгийското правителство удължи до март догодина фиксираните енергийни ставки за лицата с ниски доходи и допълнително им осигури по 80 евро субсидия за енергийните сметки. 

Италия замрази газовите цени за 2.5 млн. души, а за останалите намали ДДС на 5.5 процента. 

Испания, която е по-зависима от съседите си от природния газ за производството на електроенергия, понижи ДДС за тока и наложи таван на печалбите на енергийните компании. 

Икономистите не смятат подобни субсидии за противоинфлационни, защото те не ограничават разходите, а просто ги преразпределят. Но пък не позволяват рязък скок на издръжката на живота.

В Латинска Америка една от особено чувствителните теми за политиците са цените на втечнените петролни продукти, които се използват за готвене от по-бедните домакинства. Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор се зае със създаването на държавна компания за дистрибуция, която ще продава горивото "на справедлива цена", а правителството му въвежда ценови тавани в някои региони на страната. В Бразилия сенаторите одобриха програма от субсидии, за да помогнат на 11 млн. домакинства да купуват газ за готвене. Тя ще се финансира частично от дивидентите, получени  от държавния петролен гигант "Петробра". 

Цените на храните

Увеличаващите се цени на хранителните продукти, особено в най-бедните държави, могат да предизвикат социални кризи, а тази година увеличението е най-бързото за последното десетилетие.

Някои страни се опитват да стимулират предлагането. Централната банка на Нигерия подкрепя фермерите с евтини заеми, така че те да могат да увеличат добивите. Русия, която е най-едрия световен износител на жито, също се опитва да повиши производителността в земеделието, но признава, че това ще отнеме време. Поради което ограничава износа, за да гарантира достатъчно зърно за местния пазар. Мерките включват и експортни мита, които се коригират всяка седмица.

По този начин определени стоки стават по-достъпни на местния пазар, а ограничените доставки повишат цените им на други места по света. Подобна стратегия следваше Аржентина в началото на годината, забранявайки износа на говеждо месо.

Други държави пък наблягат на начина, по който продават храната. Турция разширява мрежата от фирмени магазини на селскостопански кооперативи и е натоварила отговорните органи да разследват формирането на цените на пазарите на едро. Освен това правителството е премахнало вносните мита на зърното и на лещата и работи по системата за ранно известяване на природни аномалии, за да идентифицира потенциални шокове на предлагането. 

Ценовият контрол

Аржентина отдавна прилага неортодоксални политики за овладяване на цените, но перманентно е сред страните с най-високите равнища на инфлация в света, което означава, че те не работят. Въпреки това президентът Алберто Фернандес въведе драстични мерки за намаляване на разходите за издръжката на живота. Той замрази цените на над 1400 домакински стоки до Коледа след провала на преговорите с производителите за ценово споразумение. И... разпореди на компаниите да работят на пълна мощност. 

Веригите за доставки

Президентът Джо Байдън се бори от месеци да смекчи продоволствения недостиг, който тласка цените нагоре и застрашава Коледните празници с липсата на любими продукти. Белият дом е създал специална група, която да се договаря със задръстените пристанища да удължават работното време, да издава повече лицензи за шофьори на камиони, за да преодолее недостига на работна ръка, както и да посредничи при преговорите с компании като "Фед Екс" и "Уолмарт" да разширяват графиците си за доставки. 

Китай, където централното планиране играе по-голяма роля, не страда от особено голяма потребителска инфлация в момента, но е сериозно обезпокоен от някои производствени цени, най-вече на въглищата, които заплашват да влошат енергийния недостиг. Това наложи държавна интервенция на пазара, като властите деблокираха и някои метали от държавния резерв, за да свалят разходите.

Европейските управляващи пък имат дългосрочен план за друг ключов двигател на пандемичната инфлация - полупроводниците. Те смятат да правят повече чипове у дома, просто защото "няма алтернативи на държавната интервенция" за постигането на тази цел, по думите на италианския премиер Марио Драги. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във